Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Те се разхождаха бавно из огромната територия на комплекса, хванати за ръце и наслаждавайки се на толкова рядката напоследък възможност да бъдат заедно и спокойно да си поприказват. Но кой знае защо, разговорът постоянно се изместваше от личните към служебните проблеми.
— Когато работеше като следовател, строго ли ви надзираваха за сроковете? — попита Коротков, след като разкъса обвивката на сладоледа и отхапа голямо парче със здравите си зъби.
— И още как! Минат ли два месеца — тичаш при прокурора да удължи срока, внимаваш да не закъснееш нито с ден. Отидеш ли за второ удължаване — той задължително взема делото, прочита го и дълго ти опява на тема: вие четири месеца сте си клатили краката, в делото няма никакви материали, къде сте се размотавали толкова време, а сега ми искате да ви удължавам срока… Приблизително така говореше. Защо питаш? И без това прекрасно го знаеш.
— Люся, а възможно ли е едно дело да си лежи при следователя с месеци, без да му е удължен срокът?
— Сега може и да е възможно. В следствието е такава бъркотия — да се чудиш просто. Никой от нищо не се интересува. Никой никого не проверява и не контролира. Всичко е на честна дума, че и без нея може. Но ти не ми отговори — какъв е този твой интерес към проблемите на предварителното следствие?
— Разбираш ли, Люсенка, сблъскахме се с един случай, при който на следовател са му откраднали четири наказателни дела, а той мълчи като риба. Докато не го притиснахме до стената, не е казал на никого, че делата са му били откраднати. Та се мъча да разбера как е възможно това.
— Ами елементарно, Уотсън — пошегува се Людмила. — На кого могат да потрябват материалите от делата? На прокурора и на самия следовател. Никой друг няма право да иска да му ги покажат. Така е, нали?
— Е, така е — съгласи се Коротков.
— Прокурорът не ги иска, защото хич не го е еня. Самият следовател се преструва пред оперативните работници, че всичко е наред, те работят, той кима умно, възлага им задачи и тихомълком започва нова папчица, възстановява протоколите по памет, после вика под някой благовиден предлог основните свидетели и потърпевшия, разпитва ги, копира подписчетата им върху новите протоколчета — и готово. Ако в делото е имало снимки от местопроизшествието — тях ги имат и вещите лица, винаги може да ги помоли да му извадят нови копия, поводи всякакви. Да речем, следствен експеримент. Първите снимки, нали, са прошнуровани в папката, а тя е тежка, цялата ли да я мъкна! Разбира се, има документи, които е невъзможно да се дублират, но, Юра, уверявам те, един опитен следовател може да измисли цяла легенда за всяка открадната хартийка, за да получи дубликат. Още повече че сега и легенди не са твърде необходими, нали ти казвам, никой от нищо не се интересува, никой никого не проверява. А пък ако престъплението е разкрито и детективите вече не се въртят около него, можеш просто да го забравиш като снощен сън. Какви дела са били откраднати?
— Опит за кражба на дънки от магазин, хулиганство, битово убийство със самоубийство и опит за обир на банка. Май си права, жено…
— Разбира се, че съм права! — подзе Людмила. — При опита за кражба от магазина няма реален потърпевш, щетата е възстановена, кой ще тръгне да ръчка следователя да наказва виновния? Никой. При хулиганството имало ли е потърпевш?
— Не. Никого не са набили.
— Виждаш ли? Престъпник има, потърпевш няма, кой ще се оплаче? Самият хулиган, както разбираш, също няма да се втурне при следователя с викове: „Хайде, накажете ме по-скоро!“ След самоубийството делото за убийство се приключва поради смъртта на виновния. Остава опитът за обир. Какво е имало в това дело?
— Почти нищо. Делото е било съвсем прясно, било е възбудено само три дена преди кражбата. Детективите в момента работят, та пушек се вдига.
— Ами ето на, а следователят е дублирал плодовете от своя тридневен труд и спи спокойно. Коротков, стига си ял сладолед, студено ми е само като те гледам.
Той погледна часовника си.
— Време е за обед, не мислиш ли? Вече получавам спазми от глад. Да идем да хапнем по едно шишче.
Отидоха при капанчето, където през лятото Юра и Настя бяха яли вкусни сочни шишчета. Но там сега се бяха наредили някакви симпатични павилиончета, чиито надписи съобщаваха на гостите на изложбата, че това е индийски ресторант.