Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Лошо, Каменская.
— Знам — с усмивка се изрепчи Настя.
— Какво значи „знам“? Ако знаеш, защо не правиш каквото трябва?
— Нямам достатъчно време, Вячеслав Михайлович. Версиите са много, момчетата от териториалното отработват само част от тях, а и те си имат работа до гуша. Аз съм готова да се заема плътно със съпруга на режисьорката Воронова и с публикациите на Руслан Нилски, но нека някой друг да търси съпругата на сценариста. Ето, между другото, утре идва нов служител…
— Ти не ми давай акъл. Сам ще решавам кой от вас с какво да се занимава — прекъсна я полковникът. — И какви са тези порядки във вашия отдел? Откога редовите служители се намесват в разпределението на задачите? Вашият Гордеев е въвел някаква демокрация, ама тук не е парламент, всички тук сме офицери, носим пагони, при нас трябва да има строга йерархия и безпрекословно подчинение на заповедта на висшестоящия началник. Ясно?
— Тъй вярно, другарю полковник, ясно. Може ли да задам един въпрос?
— Хайде, задавай — умилостиви се Вячеслав Михайлович.
— Нашият нов сътрудник — кой е той? И откъде идва?
Началникът се порови в книгите, разхвърляни по бюрото.
— Някой си Сергей Кузмич Зарубин, от Централния окръг. Имаш ли други въпроси?
— Съвсем не — радостно отговори Настя, събра своите записки и ги подреди в папката. — Разрешете да напусна?
— Не забравяй за плана за работа по версията за публикациите на журналиста. Аз чакам. Да не ти е хрумнало да си идеш, преди да видя плана.
— За нищо на света няма да си отида — обеща тя. — Няма да мога да заспя, ако днес не се видя с вас още веднъж.
— Ти какво си позволяваш, Каменская?! — ревна Афанасиев. — Гордеев ли те научи така да разговаряш с началника си?
— Съвсем не, Вячеслав Михайлович, не Гордеев, животът ме научи. Животът, Афоня, е ужасно дълъг, не всяка памет е в състояние да го обхване целия. Моята специално е в състояние. Забравил ли си вече как с много сериозни връзки ти ми намери три буркана бразилско кафе, за да ти напиша пищови по наказателен процес? Аз пък помня това много добре. Както и много други неща. До скоро, Афоня, седи тук и чакай, бързичко ще ти донеса плана.
Вече на вратата, тя не се стърпя и все пак погледна началника си. Изразът на лицето му трудно можеше да се опише. Настя тихичко притвори вратата след себе си и заподтичва по коридора. Серьожка Зарубин от утре ще работи в техния отдел! Тя не можеше и да мечтае за по-голям късмет. Серьожка е страхотен детектив и изобщо е чудесно момче. Браво, браво на Коротков, че го е убедил да дойде на работа при тях! И браво на нея, че престана да се страхува от Афоня! Работата си е работа и щом началникът издава заповед, тя е длъжна да я изпълни. Но кой е казал, че е длъжна да се кланя пред бившия си състудент, на когото през всичките пет години следване е писала пищови и който като благодарност за това й е продавал дефицитни кафе и цигари на спекулативни цени? Определено не е длъжна да го прави. И няма да го прави.
— Юрик, черпя коняк! — радостно заяви тя, нахлувайки в кабинета на Коротков.
— Няма нужда — промърмори Юра, без да откъсва поглед от книжата, — това е моят подарък за рождения ти ден, който ти, между другото, скри от другарите си по оръжие. Доколкото разбирам, Афоня ти е казал за Зарубин?