Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Годината на Кобрата [bg]
Годината на Кобрата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Годината на Кобрата [bg]

Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 109
Перейти на страницу:

Гласът сряза тези мои мисли като нож.

— Маху, всичко свърши — тонът му беше мек, но сериозен. — Аз съм прокажен. Опетнен съм. Дойдох тук, за да се скрия, да размишлявам и да се заема с подготовката, но, уви, гледам какво се случва в Египет. Бъдещето не е на кралете, не е за това кой има власт, а волята на Божествения. О, Маху — потрепери от вълнение гласът, — трябва да се върнеш в Тива. Трябва да оцелееш. Синът ми е мъртъв.

Гърлото ми се стегна, сърцето ми се разтуптя, кръвта нахлу в ушите ми. Огледах се. Намирах се сред пустинята, звездите светеха над мен. Между мен и фигурите отсреща гореше огън. Спомних си красивото овално лице на Тутанкамон, ослепителната му усмивка, пълните му устни, нежните очи.

— Господарю — едва си поех дъх аз. — Трябва да има някаква грешка.

— Господарят не греши — обади се фигурата отдясно. — Тутанкамон, Онзи с красивите форми, Хор на Юга, вече не е сред живите. Тутанкамон е мъртъв.

— Убит? — попитах аз.

— Възможно е — отвърна равно гласът. — Той премина в Далечния запад; божественото семе е затрито, пламъкът угасна, огънят вече не гори. Египет ще потъне в тъмнина, но Месията ще дойде.

Усетих как ми се повдига. Само за миг ми се дощя да скоча на крака, да изтичам в тъмнината, да викам и пищя, да избягам от бремето, стоварено върху раменете ми, но онзи глас през огъня, нежен и изкусителен, ме върна.

— Маху, Песоглавецо от Юга, задачата ти още не е приключила.

— Приключи! — извиках аз. — Тутанкамон е мъртъв! Ако Обичания от Хор, Онзи с красивите форми, е преминал на Запад, тогава защо съм тук? Каква нужда има от мен сега? Да се върна и да стана фермер, да гледам земята и да се грижа за градината! Да обичам жена си, да отгледам синове и дъщери! Не желая вече да доближавам хората с власт!

— Чуй ме, Маху, ти си в сърцето на властта. Не знаеш какво става. Тутанкамон е мъртъв; онова, което се случва сега в Тива, е вече прах в историята. Трябваше да убиеш кеб-шера. Той трябва да умре. Трябва да го убиеш, Маху! Когато удариш, бъди безпощаден. Остава и предателят сред хората ти. Не знаем кой е той, но крои голямо зло срещу теб. Ние можем да направим само онова, което е по силите ни; останалото е в ръцете на Единствения. Той е милостив и състрадателен. Той има своите планове и крои свои схеми, много над мислите и делата на човеците. Запомни, Маху, оставих познанието на сина си. Оставих го при Пазителите.

— Кои са те? — извиках аз. — Говориш с гатанки, енигми и мистерии. Кои са Пазителите?

— Те бяха с теб през цялото време, Маху: статуите, шабтите.

Закрих уста с ръка. Спомних си двете статуи, фигури с нереален размер, които пазеха гробницата на фараона; те бяха засмени млади мъже с кърпи за глава, поли и колани. Намерил ги бях в Ахетатон, града на Атон.

— Пазителите — заяви гласът. — Тайните бяха в тях през цялото време: ръкописите, предсказанията, пророчествата, онова, което ще се случи. Те са в Пазителите. Не се ли досети, Маху? Нима нюхът ти изневери? Мислехме, че ти и другите ни приятели в Тива ще ги намерите без наша помощ. Прекалено опасно беше да изпратя човек.

Затворих очи. Разбира се! Пазителите бяха двамата шабти.

— Претърси ги — продължи гласът. — Претърси ги и ще намериш познанието. Времето напредва, Маху, събитията се развиват главоломно. Трябва да приемеш своята роля.

— Защо ме доведе тук? Само за да ми кажеш как стоят нещата?

— Не, лорд Маху — заяви фигурата отдясно. — Може и да не знаеш, но ти си Божието отмъщение! Ти ще раздадеш правосъдие на всички страни. Хората ще осъзнаят, че има истина, има начин, има закон и той трябва да бъде следван. Ти ще бъдеш нашето отмъщение. Трябва да оцелееш. Ако ти оцелееш, ще оцелеят и идеята, и мечтата.

— Откъде да съм сигурен?

— Синът ми е мъртъв — отвърна гласът в средата. — Лорд Маху, знаеш кой съм аз. Аз бях Ехнатон, Фараон на Египет, Господар на господарите, Славата на Хор, Онзи с красивите форми, Красивия във всички отношения. Сега съм прокажен, крия се с други прокажени тук в Долината на Мъртвото море. Изпитах остатъците от гордостта си. Пирувах сред пепелището на арогантността си. Знам кой съм и кой трябва да бъда. Лорд Маху, аз не съм пътят, не съм истината; просто бях насочен към нея. Сега ти трябва да поемеш и завършиш онова, което аз не мога да постигна. Трябва да се върнеш в Египет. Трябва да отмъстиш за сина ми.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)