Годината на Кобрата [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #9
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545289354
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:
Гласът сряза тези мои мисли като нож.
— Маху, всичко свърши — тонът му беше мек, но сериозен. — Аз съм прокажен. Опетнен съм. Дойдох тук, за да се скрия, да размишлявам и да се заема с подготовката, но, уви, гледам какво се случва в Египет. Бъдещето не е на кралете, не е за това кой има власт, а волята на Божествения. О, Маху — потрепери от вълнение гласът, — трябва да се върнеш в Тива. Трябва да оцелееш. Синът ми е мъртъв.
Гърлото ми се стегна, сърцето ми се разтуптя, кръвта нахлу в ушите ми. Огледах се. Намирах се сред пустинята, звездите светеха над мен. Между мен и фигурите отсреща гореше огън. Спомних си красивото овално лице на Тутанкамон, ослепителната му усмивка, пълните му устни, нежните очи.
— Господарю — едва си поех дъх аз. — Трябва да има някаква грешка.
— Господарят не греши — обади се фигурата отдясно. — Тутанкамон, Онзи с красивите форми, Хор на Юга, вече не е сред живите. Тутанкамон е мъртъв.
— Убит? — попитах аз.
— Възможно е — отвърна равно гласът. — Той премина в Далечния запад; божественото семе е затрито, пламъкът угасна, огънят вече не гори. Египет ще потъне в тъмнина, но Месията ще дойде.
Усетих как ми се повдига. Само за миг ми се дощя да скоча на крака, да изтичам в тъмнината, да викам и пищя, да избягам от бремето, стоварено върху раменете ми, но онзи глас през огъня, нежен и изкусителен, ме върна.
— Маху, Песоглавецо от Юга, задачата ти още не е приключила.
— Приключи! — извиках аз. — Тутанкамон е мъртъв! Ако Обичания от Хор, Онзи с красивите форми, е преминал на Запад, тогава защо съм тук? Каква нужда има от мен сега? Да се върна и да стана фермер, да гледам земята и да се грижа за градината! Да обичам жена си, да отгледам синове и дъщери! Не желая вече да доближавам хората с власт!
— Чуй ме, Маху, ти си в сърцето на властта. Не знаеш какво става. Тутанкамон е мъртъв; онова, което се случва сега в Тива, е вече прах в историята. Трябваше да убиеш кеб-шера. Той трябва да умре. Трябва да го убиеш, Маху! Когато удариш, бъди безпощаден. Остава и предателят сред хората ти. Не знаем кой е той, но крои голямо зло срещу теб. Ние можем да направим само онова, което е по силите ни; останалото е в ръцете на Единствения. Той е милостив и състрадателен. Той има своите планове и крои свои схеми, много над мислите и делата на човеците. Запомни, Маху, оставих познанието на сина си. Оставих го при Пазителите.
— Кои са те? — извиках аз. — Говориш с гатанки, енигми и мистерии. Кои са Пазителите?
— Те бяха с теб през цялото време, Маху: статуите, шабтите.
Закрих уста с ръка. Спомних си двете статуи, фигури с нереален размер, които пазеха гробницата на фараона; те бяха засмени млади мъже с кърпи за глава, поли и колани. Намерил ги бях в Ахетатон, града на Атон.
— Пазителите — заяви гласът. — Тайните бяха в тях през цялото време: ръкописите, предсказанията, пророчествата, онова, което ще се случи. Те са в Пазителите. Не се ли досети, Маху? Нима нюхът ти изневери? Мислехме, че ти и другите ни приятели в Тива ще ги намерите без наша помощ. Прекалено опасно беше да изпратя човек.
Затворих очи. Разбира се! Пазителите бяха двамата шабти.
— Претърси ги — продължи гласът. — Претърси ги и ще намериш познанието. Времето напредва, Маху, събитията се развиват главоломно. Трябва да приемеш своята роля.
— Защо ме доведе тук? Само за да ми кажеш как стоят нещата?
— Не, лорд Маху — заяви фигурата отдясно. — Може и да не знаеш, но ти си Божието отмъщение! Ти ще раздадеш правосъдие на всички страни. Хората ще осъзнаят, че има истина, има начин, има закон и той трябва да бъде следван. Ти ще бъдеш нашето отмъщение. Трябва да оцелееш. Ако ти оцелееш, ще оцелеят и идеята, и мечтата.
— Откъде да съм сигурен?
— Синът ми е мъртъв — отвърна гласът в средата. — Лорд Маху, знаеш кой съм аз. Аз бях Ехнатон, Фараон на Египет, Господар на господарите, Славата на Хор, Онзи с красивите форми, Красивия във всички отношения. Сега съм прокажен, крия се с други прокажени тук в Долината на Мъртвото море. Изпитах остатъците от гордостта си. Пирувах сред пепелището на арогантността си. Знам кой съм и кой трябва да бъда. Лорд Маху, аз не съм пътят, не съм истината; просто бях насочен към нея. Сега ти трябва да поемеш и завършиш онова, което аз не мога да постигна. Трябва да се върнеш в Египет. Трябва да отмъстиш за сина ми.