Годината на Кобрата [bg]

— Мерире и Прилепите продължават да ни следят. Изчакаха при входа на долината да потеглим, а сега бързо приближават.

Изгледах и двамата втренчено. Никой не беше споменавал тайната ми среща през онази нощ. Не бях говорил и за виното или за упойващия прах в него. Приех изцяло, че в това действие не е имало зло намерение.

— Миналото е минало! — прошепна наемникът, сякаш прочел мислите ми. — Господарю, съсредоточи се върху настоящето!

Така и направих. Същата вечер наредих да установим лагер, колесниците и каруците бяха наредени под формата на защитна стена около малкия оазис, в който се бяхме подслонили. През деня на няколко пъти ядохме сухи храни: бисквити, солено месо, сухари и всякакви плодове, които намирахме наоколо. Земите, в които навлизахме сега, бяха пусти и до хоризонта не се виждаше ни една ивица дим от населено място. Бяхме зажаднели за прясно месо, така че изпратих ловци да донесат някой пъдпъдък, яребица, елен или заек, или пък, ако имахме късмет, прясна риба. На третата нощ сред тревистата земя убихме достатъчно дивеч за цяло пиршество. Готвачът накладе голям огън да свари в два огромни казана обичайното ястие от всякакви видове меса със сосове, зеленчуци, дори парченца плодове. Онази вечер Набила седеше под навеса на палатката, взираше се напрегнато, следеше как готвачът поддържа огъня и слага големите казани над пламъците.

— Господарю — извика тя през рамо.

Бях се заел да преправям един ремък, оставих го и отидох при нея. Всеки от мъжете се занимаваше с нещо: едни пояха конете, други почистваха колесниците, трети седяха под някое дърво и играеха любими на войниците игри. Разбира се, писарите вечно трепереха над ценните си папируси, кутии с писалки и шишенца с мастило, както и над списъците със запаси и други стоки: чиновниците са едни и същи както в сърцето на Тива, така и сред ханаанската пустош.

— Какво има, светлина на живота ми? — побутнах я нежно. — От много време седиш и зяпаш готвача. Толкова ли си гладна?

— Бях, но вече не. Маху, мислих за нашия убиец. Един срещу мнозина не може да направи кой знае какво, но пък в Долината на Мъртвото море наемникът и синът му ни дадоха да пием упоено вино, макар и не с лош умисъл — подсмръкна. — Та си мислех, как може един убиец да се справи с всички нас само с един удар — посочи казаните. — Отрова!