![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Сторо изсумтя.
— Ако бях на твое място, Ерлан, нямаше да се опитвам да задържам някой от хората ми. Да речем, Джалор. Той е от Седемте града и изобщо няма да му хареса да го арестуват. Да не говорим за Рел — Сторо поклати глава. — Не ми се мисли какво ще направи той. Така или иначе, Юмрук Реена няма да уважи обвиненията ти.
— Ще ги уважи. Градският гарнизон няма да те подкрепи, началник.
— Имаш предвид, че си ги подкупил.
— Началник! Възразявам срещу такъв език!
— Не се впрягай, Ерлан. Фурия, Слънчев — какво е вашето мнение за портата, тунела и сводовете?
— Давам им поне петдесет години — отвърна Фурията.
— Ще се срутят — рано или късно — отговори Слънчевия.
— Ето — рече Сторо.
Магистратът размаха шибалката пред лицето си.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че портата е твоя. Можеш да я отвориш още утре.
Магистратът засия от щастие и протегна ръце, сякаш искаше да прегърне Сторо.
— Отлично, господин началник. Знаех, че ще ме послушате. Значи всичко е готово. Трябва да призная, че научих много неща от вас, ветераните — тук, във вътрешността на страната, рядко виждаме ветерани. Кажи ми, как се казваха онези варварски земи, които завладяхте за слава на императрицата? Ганга-бака? Бена-гаган?
— Дженабакъз — въздъхна Сторо. — И не сме свършили. Още не.
Ерлан се намръщи.
— Извинявайте, началник?
— Онзи хълм там — рече Сторо и посочи с брадичка на север.
— Да? Хълмът на Палача?
— Искам да го снижа с един човешки бой…
— С два — намеси се Фурията.
— С два човешки боя.
Шибалката спря да се движи.
— Шегуваш се, началник — възкликна Ерлан и посочи с шибалката. — Там екзекутираме престъпниците си. Там изпълняваме присъдите си. Това е древен обичай на нашия град. Не можеш да се бъркаш там просто така. Немислимо е.
— Не е древен обичай.
— Според кого?
— Според моя маг, Копринения. Той ми каза, че екзекутирате престъпници на онзи хълм само от седемдесет години. Във всеки случай, можете да намерите друго място, където да бесите бедни хора, Ерлан. След като ни осигурите работна ръка, за да снижим онзи хълм, започваме работа по рова.
— По рова? Какъв ров? Къде ще бъде този ров?
— Точно там, където стоиш — отвърна Сторо, наведе се и грабна оръжието и прашната си ризница. — Приятен ден, магистрате. Фурия, Слънчев, имам нужда от питие.
Магистрат Ерлан проследи с поглед ветераните, които се насочиха към Портата на зората. След това погледна надолу към изровената пръст, изпочупените тухли и изпотъпканите боклуци в краката си. Слънчев лъч огря върха на главата му и той трепна.
— Джамаер! Чадърът!
Дебелакът в морскосиня роба вървеше по Улицата на ясновидеца в Унта — улицата на гадаещите по Драконовата колода, восъчните вещици и тълкувателите на Лабиринтите. Изражението му бе на човек, който търпеливо оглежда пуст бряг в търсене на съкровище. Но Улицата на ясновидеца изобщо не беше пуста. Тъй като Унта бе столица на Империята, там се събираха всякакви талантливи хора, независимо от това дали талантите им бяха истински или не. Най-вече магове, вещици и посветени в различните Лабиринти, но и хора с по-скромни таланти, като гадаещи по Драконовата колода, предсказатели и ясновидци, които пророкуваха по вътрешности, пушек, обгорени кости или хвърлени във въздуха пръчки.
Ясновидството беше най-новата мода. Постепенно захладня и синьото небе над града потъмня, а Улицата на ясновидеца се изпълни с хора. Всеки от тях търсеше съвети от или защита срещу причудливите ходове на Близнаците Опонн: побутването на Момъка или подръпването на Господарката. Сред вечерната тълпа се провираха търговци, които хвалеха своите реликви, икони и амулети. Дюкянджиите също обсипваха минувачите с обещания.
— Разбери какво ще ти донесе съдбата, красавице!
— Научете какво ще бъде влиянието на Лабиринтите върху житейския ви път!
— Ще ви разкрия мистериите на Древните, благородни господине.
— Имате много врагове.
Закръгленият мъж в синята роба се закова на място. Погледна надолу към един мръсен хлапак, който бе малко по-нисък от него.
— Заложете всичко — продължи момчето, затваряйки очи — и ще получите възнаграждение, което дори не можете да си представите.