Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Мъжът вдигна учудено вежди, но после отметна глава назад и прихна да се смее. Смехът разкри зъбите му, които бяха светлозелени и изглеждаха мръсни и развалени.
— Разбира се! — съгласи се той. — Но разбира се! Можеш да предсказваш бъдещето. Страхотен талант имаш, момче.
Той разроши мазната коса на младежа и му подаде монета, след което махна на най-близкия дюкянджия и му извика:
— Предсказвам голямо бъдеще за този смелчага!
След това мъжът продължи по пътя си, оставяйки озадачения гадател на божествената милост на Полиел, Господарката на мора, да се взира объркано в тълпата.
Гадателите по Драконовата колода опитваха да впечатлят човека със стоката си. Той слушаше всички с еднакво внимание и ги разпитваше за качествата на всяка древна, обвита в кадифе, колода от карти, която му предлагаха. Накрая си купи една с голяма отстъпка, поради внезапните нещастия в семейството, което я държало от десетилетия.
Подминавайки сергия с реликви, бижута и талисмани, той спря и се върна. Продавачът веднага скочи от столчето си и проследи погледа на дебелия, скъпо облечен мъж, след което се усмихна многозначително.
— Да. Имате окото на познавач, благородни господарю.
Той бръкна в една кутия, извади усукана огърлица отвътре и я предложи на мъжа, който се дръпна назад.
— Забележете изящната изработка, господине. И медальоните! Гарантирам, че са направени от костите на горките жертви на последното смъртоносно настъпление на злодея Колтейн.
Очите на дебелака щяха да изскочат от орбитите. Той преглътна шумно, а продавачът продължи:
— Господарят е чувал за този случай?
Малик Рел се съвзе, възвърнал гласа си, и изграчи:
— Да.
— Каква позорна трагедия, нали?
Малик изпъчи гърди и устните му се разтегнаха в неприятна гримаса, разкриваща зелените му зъби.
— Да. Ужасен провал. Лошите спомени често ме връхлитат на вълни.
— Да сме благодарни за мъдростта на императрицата, която накара цял Кюон да се вдигне на бунт срещу уикските предатели.
— Да. Да й благодарим.
— Тогава, господарю, защо не си купите тази реликва, и дано никога не забравим това, което тя олицетворява.
Продавачът се поклони и не видя как очите на Малик, потънали дълбоко в тлъстините на лицето му, се стрелват към него, изпълнени със странно напрежение.
— Да — отвърна той. — Урок, който никога не бива да забравяме.
Устните му се разтегнаха в блажена усмивка.
— Разбира се, че ще купя отличната ти реликва. А това до нея да не би да е талисман, който засища вечния глад на Гуглата?
Когато вечерта премина в нощ и първите молци и прилепи изхвърчаха от скривалищата си, слуги запалиха фенери пред дюкяните на по-заможните ясновидци и гадатели. Малик влезе в магазина на госпожа Батевари. Тя отскоро живееше в столицата, но вече си бе спечелила репутацията на изключително надарена врачка, която притежава дарбата да предрича и тълкува знаменията и бъдещите насоки на Лабиринтите. Позната на всички като Жрицата на Кралицата на сънищата, официалното й положение в култа беше неясно, тъй като посветените от Храма се правеха, че не знаят за съществуването й, а самата тя не припарваше там. Някои хора смятаха, че е измамница, тъй като твърдеше, че е от Даруджистан, въпреки че никой, който бе ходил там, не бе чувал да споменават името й. Други вярваха, че именно госпожа Батевари бе истинският последовател на култа и изтъкваха нейните неопровержимо точни предсказания и пророчества. И двете страни посочваха привързаността на Малик Рел към нея като доказателство, подкрепящо твърденията им.
Без да знае за този спор, а може би прекрасно осведомен за него, Малик влезе в преддверието. Посрещна го слуга, облечен в традиционните гамаши и туника на човек от северен Дженабакъз. Беше станало модно богати домове да наемат подобни емигранти и бежанци от завоюваните от империята територии, за да работят като прислуга, стражи и придворни дами. Малик подаде на мъжа морскосинята си роба и той се поклони, след което махна с ръка към приемната.
Малик се закова на място на прага и примижа, сякаш някой го бе зашлевил. Невъобразима главоблъсканица от мебели, платове и произведения на изкуството от всички кътчета на Империята, че и отвъд, атакува сетивата му. Сякаш някой от циклоните, които понякога опустошаваха Фалар9, бе преминал през базара в Арен и сега наблюдаваше щетите, струпани на едно място. Малик влезе и погледна намръщено към един фаларийски килим — евтин боклук за лековерни пътешественици. Подуши някакъв тотем от Баргаст — очевиден фалшификат. Потръпна от ужас, забелязвайки една безсрамно шарена ледерийска картина, която, за съжаление, беше точно копие на оригинала.
9
В хартиеното издание е Фаларан. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард и от „Нощ на ножове“, издание на Артлайн Студиос. — Бел. Dave