Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Лотар отмести поглед към брега и морето на хоризонта. Корабите на Праудмуър бяха акостирали по цялата брегова линия — от малки разузнавателни кораби до огромни разрушители31, издигащи гора от мачти и платна върху вълните. Но много от тях бяха изтеглени от пристанищата, образувайки широк проход, в който се бяха появили кораби, каквито Лотар не беше виждал досега.

— Елфски унищожители — прошепна Праудмуър през рамото му. — По-бързи са от нашите и са по-леки, носят по-малко оръжия, но компенсират това със скорост. Отлично, просто отлично допълнение към силите ни.

Военноморският адмирал се намръщи.

— Но толкова малко? Преброих само четири, както и осем по-малки кораба. Това е само един отряд.

— Може би ги следват още — предположи Туралиън от другата страна на Лотар.

Но Праудмуър поклати глава.

— Това не е в техен стил — отвърна той. — Те пристигат наведнъж.

— Дузина кораби все пак е повече, отколкото имахме преди — отбеляза Кадгар. — Колкото и воини да доведат, също ще са добре дошли.

Лотар кимна.

— Трябва да отидем да ги посрещнем — каза той и останалите се съгласиха.

Всички се запътиха към поляната. Перинолд и Греймейн не бяха свикнали на такова натоварване и след няколко минути вече се задъхваха, докато останалите поддържаха бърза и лека стъпка, и достигнаха до пристанището точно когато първият елфски кораб акостира там.

Висока, подвижна фигура скочи от кораба и се приземи леко върху грубия дървен кей. Дългата й златна коса улавяше слънцето и Лотар дочу поне един от спътниците си да възкликва зад гърба му. Когато фигурата се приближи, той забеляза, че е на жена, и при това зашеметяваща. Нежните й черти бяха фини, но силни, а слабото й тяло бе здраво и гъвкаво. Тя бе облечена в горскозелено и дъбовокафяво, със странен лек нагръдник върху ризата си, бричове и дълго наметало с отметната качулка. Кожени ръкавици покриваха ръцете й до раменете, а ботушите прикриваха краката й до колене. До едното й бедро висеше тънък меч, а до другото — торбичка и рог, а на гърба й беше преметнат лък и стрелник. През живота си Лотар беше виждал много жени, някои от тях красиви, колкото и елфата, която сега приближаваше, но никога досега не беше виждал такава, която да съчетава по такъв начин сила и елегантност. Той можеше да разбере защо някои от спътниците му вече изглеждаха поразени от вида й.

— Милейди — извика Лотар, когато тя се доближи на няколко крачки от тях. — Добре дошли. Аз съм Андуин Лотар, командир на Алианса на Лордерон.

Тя кимна, направи още няколко крачки и се изправи точно пред него. Сега Лотар видя и заострените уши, които стърчаха през косата й и широките й смарагдови очи, с леко извити нагоре краища.

— Аз съм Алериа Уиндранър32 и ви нося поздрави от Анастериан Сънстрайдър33 и Съвета на Силвърмуун34.