Каин и Авел [bg]

В края на пътуването — бяха изминали цели хиляда и шестстотин километра, Владек вече се доверяваше напълно на застаряващата жена и му бе любопитно да види къде живее тя. В ранния следобед навлязоха в гарата на Москва. Макар да се бе нагледал на какво ли не, Владек никога не бе ходил в голям град, камо ли в столицата на всички руснаци. Беше ужасен, отново усети страха пред неизвестното. На гарата гъмжеше от хора, всички се стрелкаха в различни посоки. Тя долови опасенията му.

— Върви с мен, не говори и каквото и да става, не си махай шапката.

Владек свали торбите, нахлупи чак до вежди шапката върху главата си, вече покрита с черна четина, и слезе заедно с московчанката на перона. При бариерата имаше навалица — пътниците чакаха да покажат на охраната документите си за самоличност. Щом наближи и техният ред, Владек почувства как сърцето му думка като войнишки барабан, после обаче страхът му се разсея яко дим. Човекът от охраната само хвърли едно око на документите на жената.

— Заповядайте, другарко — рече той и изкозирува, след което погледна Владек.

— Синът ми — обясни жената.

— Ама разбира се, другарко — изкозирува отново мъжът.

Владек беше в Москва.

Не че не се доверяваше на своята нова спътница, ала по инстинкт понечи да побегне, после обаче се сети, че с тия сто и петдесет рубли надали ще изкара дълго, и реши сега-засега да не предприема нищо. Винаги можеше да избяга, по-добре все пак да не бърза.

Пред гарата чакаше впрегната в кон двуколка, която откара жената и новия й син у дома. Началника на гарата го нямаше вкъщи, затова, без да губи и миг, жената се запретна да оправя свободното легло за Владек. Сетне стопли вода на печката, напълни голям тенекиен леген и каза на момчето да влиза вътре. Малкият поляк се къпеше за пръв път от близо четири години, ако не се брои онова гмуркане в потока. Неговата покровителка стопли още вода и отново запозна Владек със сапуна, с който му изтърка гърба, единственото място по тялото му, където нямаше драскотини и ожулвания. Водата започна да променя цвета си и подир двайсетина минути беше черна. След като подсуши момчето, жената намаза ръцете и краката му с някакъв мехлем и превърза възпалените рани. Вторачи се в гърдите му само с едно зърно, но Владек побърза да се облече и я последва в кухнята. Тя вече бе приготвила купичка топла супа и малко фасул. Владек залапа лакомо — отдавна не беше виждал такава гощавка. И двамата с жената мълчаха.