Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Толкова по-зле. Знаеш какво постановиха новите ни водачи. Никакви царе, никакви дворяни, никакви привилегии. Дори няма да си правят труда да ни карат в лагер, ще ни разстрелят на място.

— Винаги сме си мечтаели за син, Пьотр. Не може ли поне веднъж в живота да рискуваме?

Владек не искаше да слуша разговора по-нататък. Реши, че единственият начин да помогне на своята благодетелка, е да изчезне вдън земя, затова се облече припряно и погледна неоправения креват с надеждата да не минат още цели четири години, докато види отново такова легло. Тъкмо отваряше прозореца, когато вратата се отвори рязко и в стаята нахълта началникът на гарата — дребничък мъж, на ръст горе-долу колкото Владек, с увиснало шкембе и почти плешиво теме, от което висяха дълги кичури побеляла коса. Беше с очила без рамки, хвърлящи под очите му малки червени полукръгчета. Носеше газениче. Спря като попарен и се вторачи във Владек. Момчето също го погледна предизвикателно.

— Слизай долу — нареди мъжът.

Волю-неволю, Владек отиде с него в кухнята. Жената седеше разплакана на масата.

— Слушай сега, малкият — подхвана началникът на гарата.

— Казва се Владек — прекъсна го жена му.

— Та слушай, малкият — повтори мъжът. — Ще ми навлечеш някоя беля, затова се махай незабавно оттук. Ще ти кажа как ще ти помогна.

„Да ми помогне ли?“, смая се Владек и го погледна вцепенен.

— Ще ти дам билет за влака. Къде искаш да отидеш?

— В Одеса — отвърна Владек, без да се вълнува къде се намира тя и колко ще му струва — знаеше само, че това е следващият град по пътя към свободата върху картата на лекаря.

— Одеса, свърталище на престъпници! Че къде другаде ще искаш да ходиш! — ехидно се изкиска началникът на гарата. — Там ще си в свои води.

— Нека остане у нас, Пьотр. Ще се грижа за него, ще…

— И дума да не става. Предпочитам да му платя на малкото копеленце.

— Но как ще мине през охраната? — примоли се пак жената.

— Ще му издам пропуск за Одеса, все едно отива да работи там. — Мъжът пак извърна глава към Владек. — След като се качиш на влака, малкият, ако те видя отново в Москва, ако разбера, че пак си ми цъфнал тук, ще те предам на властите — да те арестуват и да те тикнат в най-близкия затвор. И тогава няма да усетиш кога си се върнал в онзи лагер, стига първо да не ти теглят куршума, разбира се. — Началникът на гарата погледна часовника върху камината: единайсет и пет. Обърна се към жена си. — В полунощ има влак за Одеса. Ще го заведа на гарата. Искам да видя с очите си, че се е махнал от Москва. Имаш ли багаж, малкият?

Владек понечи да отвърне, че няма, но жената го изпревари:

— Има, има, ще ида да го донеса.

Владек и мъжът продължиха да стоят и да се гледат с взаимна неприязън. Жената се забави. Докато я нямаше, старовремският часовник удари веднъж. Въпреки това момчето и началникът на гарата продължиха да мълчат. Мъжът не сваляше очи от Владек. Най-сетне жената се върна с голям пакет, увит в амбалажна хартия и прихванат с връв. Владек го погледна и аха да възрази, когато срещна очите на своята благодетелка и съзря в тях такъв страх, че пророни само:

— Благодаря ви.

— Хапни! — подкани тя и му подаде купа студена супа.

Той се подчини, макар че свитият му стомах вече бе пълен. Изгълта супата на един дъх, за да не причинява на жената повече неприятности.

— Добиче! — изсъска мъжът.

Владек го погледна с омраза. Домъчня му за жената, обречена да живее цял живот с такъв тип.

— Идвай, малкият, време е да тръгваме — рече началникът на гарата. — Само това оставаше, да изпуснем влака.

Владек излезе заедно с него от кухнята. Докато минаваше покрай жената, се поколеба, докосна я по ръката и усети как тя откликва. Не си казаха нищо — думите бяха излишни.

Началникът на гарата и беглецът се запромъкваха по московските улици, като гледаха да не излизат на светло, и накрая стигнаха гарата. Мъжът купи еднопосочен билет до Одеса — малка червена хартийка, и го даде на Владек.

— Ами пропускът? — попита той дръзко.

Мъжът извади от вътрешния си джоб нещо като формуляр, подписа го припряно и му го връчи, озъртайки се. Току въртеше очи във всички посоки — да не би да го дебне опасност. През последните четири години Владек често беше виждал тези очи: очите на страхливец.

— Мисли му! Само да съм те видял отново! — закани се мъжът грубо.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?