Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 228
Перейти на страницу:

— А, такава ли била работата! — възкликна поблазнен тъмничарят: лакомията бе разсеяла всичките му съмнения. — Хайде, побързай!

Четиримата изтичаха при камиона и конвоят потегли. Отново пътуването бе бавно и мъчително, но ако не друго, сега Владек поне не вървеше пеш, а и беше лято и не бе чак толкова студено. Момчето не жалеше сили, стараеше се много в приготвянето на храната и тъй като не искаше да бие на очи, не разговаряше с никого, освен със Станислав, главния готвач.

Накрая, след цели шестнайсет дни, пристигнаха в Иркутск. Влакът за Москва вече чакаше на гарата от няколко часа, но не можеше да потегли, докато не дойдеше композицията с новите затворници. Владек седна отстрани на перона заедно с другите трима от полевата кухня, които бяха толкова изтощени, че не се вълнуваха от нищо наоколо. Момчето обаче не пропускаше и най-малкото движение и внимателно проучваше влака от другата страна на перона. Много от вратите бяха отворени и той си избра една, през която да се качи, когато му дойде времето.

— Да не се каниш да бягаш? — попита ни в клин, ни в ръкав Станислав.

Владек плувна в пот, но не отговори.

Главният готвач се взря изпитателно в него.

— Кажи де!

И този път малчуганът не отвърна нищо. Старият готвач се вторачи в тринайсетгодишното хлапе и кимна одобрително. Ако имаше опашка, щеше да я завърти радостно.

— Успех! Ще се постарая поне първите два дни да не забележат, че те няма.

Станислав го докосна по ръката, а Владек видя в далечината влака със затворниците, който пъплеше бавно към тях. Сърцето му заби като обезумяло, той се изопна като струнка и започна да следи с очи всяко движение на войниците. Изчака влакът да спре и видя как уморените затворници — стотици безименни хора, които притежаваха единствено минало — слизат на перона, където веднага се възцари страшна суматоха. После се пъхна под един от вагоните и се метна на другия влак. Никой не му обърна внимание, докато вървеше към тоалетната в дъното. Владек се заключи вътре и взе да се моли — очакваше всеки момент някой да почука на вратата.

Макар че стоя в тоалетната някакви си седемнайсет минути, му се стори, че е минала цяла вечност, докато влакът потегли и излезе от гарата.

— Най-после, най-после — заповтаря той на глас.

Надзърна през прозорчето и видя как гарата в далечината се смалява все повече и повече, а надзирателите се превиват от смях и прикачват към оковите новите затворници, преди да ги подкарат към лагер двеста и едно. Колцина ли щяха да стигнат живи? Колцина щяха да се превърнат в храна за вълците? Кога ли щяха да забележат, че него го няма?

Седя още няколко минути на тоалетната чиния — беше толкова ужасен, че не можеше да помръдне и не знаеше какво да стори оттук нататък. Не щеш ли, на вратата се заблъска. Владек се запита изтръпнал кой ли е, някой надзирател, кондукторът, войник? В съзнанието му един след друг се застрелкаха образи, кой от кой по-страшни. Наистина му се доходи до тоалетна. На вратата продължаваше да се блъска.

— Излизай, излизай де! — подвикна грубо някой на руски.

Владек нямаше избор. Ако отпред стоеше войник, момчето не можеше да избяга — през прозорчето нямаше да се промуши и джудже. Ако ли пък не беше войник, Владек само щеше да привлече вниманието, в случай че продължеше да стои залостен вътре. Смъкна затворническите дрехи, сгъна ги на възможно най-малкия вързоп и ги метна през прозореца. После извади от джоба на сакото шапка, с която да покрие главата си, и отвори.

В тоалетната нахълта припрян човек, който дори не изчака момчето да излезе и започна да си сваля панталоните.

След като се озова в коридора, Владек се почувства откъснат от целия свят. В старомодния костюм биеше на очи, все едно бе ябълка, турена навръх купчина портокали. Веднага тръгна да търси друга тоалетна. Намери незаета, залости се вътре и бързо махна шевовете в подплатата на сакото, откъдето извади една от четирите банкноти от по петдесет рубли. Пак пъхна в подплатата останалите три и се върна в коридора. Влезе във възможно най-пълния вагон и се спотаи в ъгъла. Насред вагона някакви мъже играеха на карти — колкото да убиват времето.

В замъка, седнеха ли да играят с Лев, Владек винаги излизаше победител и сега му се прииска отново да си премери силите, но се опасяваше, че ако спечели, ще привлече вниманието. Мъжете продължаваха да играят и малкият поляк едвам се сдържа на изкушението да се включи и да заложи своите двеста рубли.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)