Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Владек се извърна към своята спътница.

— Благодаря ви — промълви задъхано той, без да знае какво още да добави.

— Видях те как се промушваш под влака със затворниците — обясни тихо жената. На Владек му призля. — Но няма да те издам. В един от ужасните лагери е заточен мой братовчед — още е дете и всички се притесняваме, че няма да излезе жив оттам. С какво си под шубата?

Владек си помисли дали да избяга от купето, после обаче се отказа. Излезеше ли оттук, с него беше свършено. Разкопча шубата.

— Опасявах се, че ще е по-зле — отбеляза жената. — Какво си направил със затворническите дрехи?

— Изхвърлих ги през прозореца.

— Дано не ги намерят, преди да сме пристигнали.

Малчуганът не отвърна нищо.

— Имаш ли при кого да отидеш в Москва?

Владек отново си спомни съвета на лекаря да няма вяра на никого, но сега нямаше друг избор, трябваше да се довери на жената.

— Не, нямам.

— Можеш да дойдеш у нас, докато намериш къде да живееш. Мъжът ми — допълни тя — е началник на гарата, вагонът е само за държавни служители. Допуснеш ли още веднъж същата грешка, пак ще се озовеш във влака за Иркутск.

Владек преглътна тежко.

— Да си ходя ли?

— Не, кондукторът вече те видя. Сега-засега при мен ще си в безопасност. Имаш ли документи за самоличност?

— Документи за самоличност ли? Не.

— Откакто започна революцията, всички граждани на Русия са длъжни да притежават документи за самоличност, от които да се вижда кои са, къде живеят и работят, инак отиват в затвора, докато си ги набавят, а тъй като в затвора няма как да си извадиш документи за самоличност, оставаш там до живот — добави делово непознатата. — Докато пристигнем в Москва, се дръж за мен и не си отваряй устата.

— Много сте мила — отбеляза подозрително Владек.

— След смъртта на царя никой не е в безопасност. Аз извадих късмета да съм омъжена за подходящ човек — допълни тя, — ала всички в Русия, включително държавните служители, живеят в постоянен страх, че ще бъдат арестувани и изпратени в лагер. Как се казваш?

— Владек.

— Добре, Владек. Хайде сега, поспи, изглеждаш изтощен, пътят е дълъг и още не си в безопасност.

Владек заспа.

Когато след няколко часа се събуди, навън вече беше тъмно. Погледна своята покровителка и тя му се усмихна. Малчуганът също й се усмихна и се замоли наум жената да не го предаде и да не съобщи на властите за него — всъщност дали вече не го беше направила? Непознатата извади от едната торба храна и Владек изяде мълчаливо каквото му даде. На следващата гара почти всички пътници слязоха — някои бяха дотук, повечето обаче искаха да пийнат и хапнат каквото се намира и да се поразтъпчат.

Непознатата стана и погледна момчето.

— Ела — рече му тя.

Владек също се изправи и слезе заедно с нея на перона. Дали щеше да го предаде на властите? Непознатата му протегна ръка, той я хвана и тръгна така, както всяко тринайсетгодишно момче би тръгнало с майка си.

Тя се отправи към дамската тоалетна. Владек се поколеба. Жената настоя и щом влязоха, каза на момчето да се съблече. Малкият поляк й се подчини безпрекословно, както не се бе подчинявал на никого след смъртта на барона. Докато смъкваше дрехите, непознатата пусна единствения кран на чешмата, откъдето на тънка струйка потече студена кафеникава вода. Московчанката беше отвратена. На Владек обаче тази вода тук му се стори много по-приемлива, отколкото водата в лагера. Жената се зае да почиства с влажна кърпа раните му и безуспешно се опита да го поизмие. Свъси се при вида на белега върху крака му. Колкото и предпазливо да го докосваше, болката пак бе силна, момчето обаче не гъкна.

— Щом се приберем, ще промия раните по-добре — обеща непознатата, — сега обаче трябва да се задоволим с това.

Сетне видя сребърната гривна, прочете надписа и се взря изпитателно във Владек.

— Твоя ли е? — попита го тя. — Откъде си я откраднал?

Владек се засегна.

— Не съм я откраднал. От баща ми е, даде ми я, преди да умре.

Жената го погледна отново, вече с различно изражение в очите. Какво ли се четеше в тях, дали страх, или уважение?

— Внимавай, Владек, има хора, които ще те убият за такава ценна вещ.

Той кимна и се облече набързо. Върнаха се в купето. Влакът закъсня с цял час — нещо обичайно, и когато отново потегли, Владек бе щастлив, че пак усеща как колелата трополят под него. Пристигнаха в Москва след дванайсет дни и половина. Появеше ли се нов кондуктор, всичко се повтаряше отначало и Владек се опитваше не особено убедително да изглежда малък и невинен. Виж, жената бе убедителна майка. Кондукторите неизменно й кимаха почтително, от което Владек стигна до извода, че началниците на гари в Русия явно са важни клечки.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?