Каин и Авел [bg]

Владек се спря чак когато просна противника си на пода на вагона и го обездвижи. Момчето взе да му се моли.

— Върви в другия край и не мърдай оттам — отсече полякът. — А си помръднал, а съм те пречукал.

— Да, да — заповтаря хлапакът и запълзя към дъното.

Той го чу как се свива в другия край. Затаи дъх и се ослуша: никакво движение, сетне отново положи глава на пода и след миг вече спеше.

Когато се събуди, слънцето вече грееше през пролуките между дъските отстрани на вагона. Владек се обърна бавно и за пръв път се взря в противника си от предната вечер. Свит на кравай, той още спеше в другия край.

— Я ела насам — заповяда Владек.

Хлапакът се разбуди бавно.

— Идвай де — повтори малко по-силно полякът.

Момчето тутакси се подчини. Владек за пръв път успя да го огледа по-подробно. Бяха горе-долу връстници, другото момче обаче беше с цяла глава по-високо и вече приличаше на младеж. Беше с чорлава руса коса. От вида му личеше, че ако се отвори дума за сапун и вода, той ще се почувства обиден.

— Дай да караме поред — предложи Владек. — Как да намерим нещо за ядене?

— Ела с мен — рече хлапакът и скочи от вагона.

Владек закуцука подире му нагоре по хълма, докато не навлязоха в града и не стигнаха пазара. Още от времето на разточителните вечери с барона Владек не беше и зървал такива вкуснотии. Подредените в дълги редици сергии бяха отрупани с какви ли не плодове и зеленчуци, имаше дори от любимите му ядки. Другото момче забеляза, че Владек е замрял при гледката.

— Слушай сега какво ще направим — рече то. За пръв път говореше уверено. — Аз ще отида при сергията на ъгъла, ще свия един портокал и беж да ме няма. А ти ще се разкрещиш с цяло гърло: „Дръжте го, крадец!“. Продавачът ще хукне да ме гони, ти ще отидеш при сергията и ще си напълниш джобовете. Но не се лакоми, вземи колкото да се нахраним. После се връщаш тук. Разбра ли?

— Да — отвърна Владек.

— Я да те видим сега дали ще се справиш, московчанино.

Хлапакът го погледна, изръмжа и забърза към пазара. Владек го загледа възхитен как върви самонадеяно към ъгъла на първата сергия, как взима от върха на пирамидката един портокал, казва нечуто нещо на продавача и лениво побягва. Обърна се към Владек, който съвсем бе забравил да изкрещи: „Дръжте го, крадец!“, затова пък продавачът вдигна поглед и на мига го погна. Докато всички се занимаваха със съучастника на Владек, той се приближи бързо и успя да задигне три портокала, една ябълка и един картоф, които скри в огромните джобове на шубата. Тъкмо продавачът да хване другото момче, когато то му метна портокала. Мъжът спря да го вдигне, изруга и му се закани с пестник, после тръгна да се връща при сергията си, като се оплакваше гръмогласно на другите търговци.