![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Уийпър се сви.
— Аз… Не знам.
— Защото, технически погледнато, все още не съм нарушил никакви закони. Не се спасих сам, сещаш ли се?
— Май не…
— Значи, всъщност преследваш Валкирия?
— Ами… да.
— Прекрасно.
— Макар че… — колебливо почна Уийпър.
— Макар че?
— Като си говорим за техническата страна на нещата, ти технически ме нападна, а аз съм агент на Убежището.
— Е, така е — отвърна Скълдъгъри, — но си един не особено печен агент, да не се лъжем. Мисълта ми е, че са ти поръчали да наблюдаваш дома ми, нали така? Тоест, не се занимаваш с действително отговорна работа. От колко време дебнеш пред къщи?
— От три… Три месеца.
— Три месеца. И какви резултати постигна? Къщата ми замесена ли е в някакви незаконни сделки? Обрала ли е някоя банка напоследък? Пребила ли е някого?
— Не…
— Помръднала ли е въобще, дори на сантиметър?
— Ами… Не мисля…
— Правила си е майтапи по телефона може би?
— Не.
— Разбирам. А сега ми кажи, аз ли те изхвърлих от пътя? Или ти си катастрофира сам-самичък?
— Май че аз сам, такова… си катастрофирах.
— А аз те измъкнах от смачканата кола, нали? Тя можеше да експлодира, откъде да знам. Спасих ти живота и за благодарност ти искаш да ме арестуваш?
— Ами вече не искам…
— Радвам се да го чуя. Би ли желал да се изправиш?
— Да, моля.
— Изправи се.
Уийпър стана на крака.
— Едни мои приятели са били арестувани — каза Скълдъгъри. — Казват се Гастли Биспоук и Танит Лоу. Какво знаеш за тях?
— Чух сводките. Нахлули са в Убежището и единият от тях е нападнал детектив Мар.
— Мар — промърмори скелетът. — Давина Мар? Американката?
— Точно тя — обади се Валкирия.
— О, тя ме мрази — рече Скълдъгъри. — Напълно безпричинно, бих добавил. Най-малкото ме мрази по причина, за която твърдо не ми пука. Сополанко, би ли бил така добър да отидеш да съобщиш на Върховния маг, че съм се върнал? Моля те да добавиш, че доколкото си успял да ме разгледаш, си се убедил, че от ужасяващите преживявания сред кошмарите на паралелното измерение дъската ми се е разхлопала. Би ли му казал също така, че ще съм му дълбоко благодарен, ако освободи приятелите ми възможно най-бързо?
— Да. Окей. Дадено.
— А после го заплаши, че ще го гръмнеш.
— Ами… не знам дали е разумно да…
— Глупости — Скълдъгъри потупа червенокосия по рамото. — Върховният маг мрази да го гръмват. Но е весело. Ще се справиш. Бягай сега.
— Мога ли… Мога ли да си взема колата?
Скълдъгъри обмисли въпроса и поклати глава.
— Не.
Уийпър се прегърби тъжно.
16.
Храмът
— Умълчала си се нещо — каза Скълдъгъри, когато отново потеглиха с колата.
— Вярно си е — съгласи се момичето.
— Благоговееш пред мен, предполагам?
— Нещо такова.
Скълдъгъри кимна.
— Благоговееш и още как.
— Как се чувстваш?
— Великолепно — отвърна детективът.
— Много го изплаши — каза Валкирия.
— Кого, момчето от Убежището? Сериозно?
— За момент ми се стори, че ще го убиеш.
— Така ли?
— Така.
— Гледай ти — каза Скълдъгъри.
— Каза също, че дъската ти се е разхлопала.
— Ммм? О, да, така казах, вярно. Хитро, а? Виждаш ли, ако в Убежището са убедени, че съм полудял, ще започнат да се мъчат да предвидят следващия ми ход. Ще стана много, много опасен за тях и с малко късмет можем да успеем да накараме Гилд да прави точно онова, което искаме.
— Но ти всъщност не си луд, нали? — внимателно продължи Валкирия. — Не ти хлопа дъската?
— О, Господи, не, разбира се — засмя се Скълдъгъри. — Не. Съвсем наред съм си. А сега ти дали не би искала да ми разкажеш за пръстена, който носиш?
— О — тихо отвърна Валкирия. — Пръстенът.
— Соломон Рийт те учи на некромантия значи?
— Имах нужда от допълнителни сили, за да те намеря и да те върна — обясни момичето. — Аз съм само един чирак-елементал, трябваше да се възползвам от цялата помощ, до която можех да се добера.
— А сега? Аз вече се върнах.
— Не те разбрах?