![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин се събудихме, преливащи от енергия, макар да бяхме спали само пет часа, нетърпеливи по-скоро да потеглим на път, за да узнаем тайните на Ха Ха Тонка. Паркът се намираше само на един час път от града, но преди да излезем на магистралата, спряхме на бензиностанцията, за да напълним резервоара. Докато Еди се занимаваше със зареждането, аз се отправих към кафенето, за да подсигуря достатъчно кафе за госпожа Теруилиджър и мен за из път. Приближавах вратата, но внезапно спрях, когато видях вътре позната фигура.
Баща ми.
Той стоеше до касата и вадеше пари от портфейла си. Беше застанал под такъв ъгъл, че не можеше да ме види през стъклената врата. Припомних си вчерашния разговор и внезапно се запитах дали наистина цялата тази мистерия не беше заговор на алхимиците, за да ме заловят.
За миг страхът толкова ме парализира, че не можех да помръдна от мястото си. Въпреки трудностите и усложненията в живота ми в моройския кралски двор през последния месец, той несъмнено беше милион пъти за предпочитане пред кошмара, който преживях в поправителния център. Мислех, че съм успяла да загърбя ужаса и мъките, но докато стоях там, втренчена в гърба на баща ми, внезапно осъзнах, че не мога да дишам. Нищо чудно след миг петдесетина алхимици да изскочат от всички посоки и отново да ме завлекат в малка тъмна килия, където до края на живота ми ще ме подлагат на физически и психически мъчения.
Размърдай се, Сидни, размърдай се! — изкрещя една част от мозъка ми.
Но не можех. Мислех единствено за това, как алхимиците веднъж вече ме бяха надвили, при това тогава Еди беше до мен. Какъв шанс имах сега тук, при това сама?
РАЗМЪРДАЙ СЕ! — заповядах си отново. — Престани да се чувстваш безпомощна!
Това най-сетне ме подтикна към действие. Поех дълбоко дъх и бавно започнах да отстъпвам назад, за да не би някое мое по-рязко движение, уловено от периферното му зрение, да привлече вниманието му. Когато той се скри от погледа ми, се извърнах, готова да побягна към колата.
Вместо това едва не се сблъсках със сестра ми Зоуи.
Тя вървеше към бензиностанцията и когато я погледнах, паниката отново ме връхлетя. После, като видях изражението й на пълна изненада, осъзнах нещо: аз бях последният човек на земята, когото тя очакваше да види тук. Това не беше някакъв хитроумен капан на алхимиците. Или поне докато аз не попаднах в него.
— Зоуи! — изписках. — Какво правиш тук?
Очите й се разшириха неимоверно, докато сестра ми се опитваше да се съвземе.
— Отиваме в базата на алхимиците в Сейнт Луис. Започвам там стажа си.
Последното, което знаех, беше, че тя е в Солт Лейк Сити с баща ми, и аз не можах да се сдържа да не си представя мислено пътната карта. Това не беше директният маршрут между двете места.
— Защо не пътувате по I 70? — попитах подозрително.
— Там има ремонт и… — Зоуи поклати глава почти сърдито. — А ти какво правиш тук? Нали се криеше при мороите! — За мое най-голямо изумление, тя ме сграбчи за ръкава и ме затегли по-далеч от бензиностанцията. — Веднага трябва да се махнеш от тук!
Това съвсем ме срази.
— Да не би… да ми помагаш?
Преди тя да успее да отговори, чух гласа на Еди:
— Сидни?
Това беше всичко, което каза, ала когато със Зоуи се извърнахме, видях, че бе настръхнал, готов за битка. Не помръдна от мястото си, но изглеждаше така, сякаш тутакси ще скочи и ще метне Зоуи към сградата, ако тя се опита да ме нарани. Горещо се надявах, че няма да се стигне до това, защото независимо от случилото се помежду ни, независимо от предателството й, тя си оставаше моя сестра. И аз все още я обичах.
— Вярно ли е? — прошепна тя. — Наистина ли са те изтезавали в поправителния център?
Аз кимнах и хвърлих още един тревожен поглед към бензиностанцията.
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
Сестра ми пребледня и пое решително дъх.
— Тогава се махай от тук. Побързай, преди той да излезе. И двамата изчезвайте.
Аз бях напълно слисана от тази пълна промяна в поведението й, но Еди не се нуждаеше от повторно подканяне. Улови ме за ръката и почти ме повлече към колата.