Третият близнак [bg]

Този път се обади жена. Беше Дона-Мари Диксън, медсестра, която бе решила да се върне на училите на трийсет години, бе умна, но свенлива.

— А какво ще кажете за семейство Озмънд?

Всички се засмяха и младата жена се изчерви. Джийни я подкани търпеливо:

— Обясни какво имаш предвид, Дона-Мари. Тук хората са доста млади, за да си спомнят Озмъндови.

— Това са поп група от седемдесетте и са братя и сестри. Всичките са музиканти. Обаче нямат едни и същи гени, не са близнаци. Изглежда, семейната среда ги е направила музиканти. Същото е и с Джексън Файв. — Останалите отново се засмяха, жената се усмихна срамежливо и добави: — Така издавам възрастта си.

— Госпожица Диксън посочва нещо много важно и съм изненадана, че никой не се сети за него. — Джийни изобщо не бе изненадана, но Дона-Мари имаше нужда от насърчение. — Влиятелните и настойчиви родители могат да накарат децата си да прегърнат даден идеал, независимо от това какви гени имат, точно както грубияните родители могат да превърнат едно цяло семейство в шизофреници. Това обаче са крайни случаи. Недохраненото дете ще бъде ниско, дори родителите и дядовците му да са високи хора. Обратното — прехраненото дете ще бъде дебело, въпреки че всичките му предци са били слаби хора. Обаче всяко ново изследване сочи, и то по-ясно и категорично от предходното, че при оформянето на характера на дадено дете именно генното наследство е това, което оказва по-голямо влияние от средата или възпитанието. — Джийни събра тетрадките си и добави: — Ако няма повече въпроси, ще се видим идния понеделник.

Студентите започнаха да събират нещата си. Тя постоя още малко, за да даде възможност на по-плахите, които се смущаваха да задават въпроси пред всички, да дойдат и да го направят насаме. Затворените студенти често ставаха велики учени.

Към катедрата се приближи Дона-Мари. Имаше кръгло лице и къдрава руса коса. Джийни си помисли, че сигурно е добра сестра — спокойна и надеждна.

— Толкова съжалявам за бедната Лайза — прошепна Дона-Мари. — Какво ужасно преживяване!

— А полицията го направи още по-ужасно — отвърна Джийни. — Откровено казано, ченгето, което я откара до болницата, бе истински задник.

— Много неприятно. Но може би ще хванат оня тип, дето го е сторил. По цялото градче разнасят брошури с негова снимка.

— Това е добре. — Снимката, за която говореше Дона-Мари, сигурно бе дело на компютърната програма на Миш Делауеър. — Сутринта, като тръгвах за работа, тя тъкмо работеше по тази снимка с един детектив.