Открадни си свят [bg]

Марко Мец бе по-голяма звезда от когато и да било в неговата кариера. Неговото шоу в „Мъркюри Гардън“ се бе превърнало в жива история. Хората идваха тук всяка нощ. Капитан Джут, разбира се, бе чула за него от момичетата — на мостика, в „Тривиа“ — преди окончателно да забрани край нея да се споменава по какъвто и да било повод името му. Видеопредаванията бяха прекъсвани от цветни ленти и ръмжене на китара. Но всеки път, когато това се случваше, тя неумолимо си спомняше за него.

Марко беше в критично състояние, когато най-сетне го докараха от Венера. Табита видя как го вкарват на борда, забеляза, че десният му крак е счупен, ръката му е смазана и цветът на кожата му не предвещава нищо добро. Не можеше да не изпитва съжаление към него, макар все още да го смяташе за непоправимо лайно. Ала дори отровната атмосфера на Венера не успя да сломи Марко Мец.

Потеглиха обратно, преди той да дойде в съзнание. Преди погребението на Хана Су, неговия последен мениджър, подписа договор с Девети канал, гарантиращ изключителни права в замяна на най-добрата медицинска помощ на борда. Още обсъждаха подробностите, а лекарите вече подменяха най-засегнатите части от кожата и въвеждаха новички кристални имплантанти.

При първото си следоперативно интервю възраждащата се суперзвезда изглеждаше бледа и унесена. Все пак той им разкри откровено всички свои надежди и страхове.

— Ние двамата с капитана, Дженива — рече бавно, — сме много важни един за друг. Но струва ми се, че не бива да говоря за това. — Той повдигна срамежливо рамене и видимо потрепери. Беше много силен момент, изпълнен със скрито страдание и очаквания, и Бет го показа в цялата му неподправена красота.

Дженива Маккан попита:

— Капитанът идва ли да ви навести, господин Мец?

— Трябва да почивам. И Табита го знае.

— Научихме, че тя е отказала да разговаря с вас, сър — стреля право в целта Дженива Маккан.

Марко се нацупи.

— Няма да крия, между нас има някои нерешени неща. Капитан Джут е много специален човек. Взискателен — добави той и намести здравото си рамо на облегалката.

Имаше специален репортаж за свалянето на превръзката от новата му ръка. Той им показа музикалната невроиндуктивна ръкавица, която бе умело интегрирана в костната структура, и изсвири с очарователна неувереност „Любовта е навсякъде“, както и началните тонове на „Добрият крал Уенсилас“. След това се появи, прегърнал заобленото тяло на д-р Ирск.