Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета — свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.
— Тревожа се и за вас с Джулс — добавил бе по-тихо. — Инквизиторът не ми харесва, нито мисълта да ви подложи на разпит. Напомня ми за краля на тъмните елфи.
Ема се беше сепнала.
— Така ли?
— И двамата ме карат да се чувствам по един и същи начин. Не мога да го обясня, но…
Една врата се беше отворила на площадката над тях — тази на Кристина. Тя беше пристъпила напред, хвърляйки поглед надолу.
— Ема? Чудех се дали…
Беше млъкнала, когато беше видяла Марк, и двамата се бяха взрели един в друг по начин, от който Ема се почувства така, сякаш се беше изпарила напълно.
— Не исках да ви прекъсна — казала бе Кристина най-сетне, без да откъсва очи от Марк, нито той от нея, сякаш погледите им бяха безнадеждно свързани.
Марк се беше отърсил, сякаш отупваше от себе си паяжини или сън.
— Няма нищо… трябва да говоря с Друзила.
И той се беше втурнал по стъпалата, изгубвайки се от очите им зад ъгъла на коридора. Кристина беше дошла на себе си и бе поканила Ема да влезе, и се държеше така, сякаш онова с Марк изобщо не се беше случило, макар че на Ема ужасно й се искаше да я попита за това.
— Марк ще се нуждае от теб — повтори тя и Кристина сплете пръсти в скута си.
— Марк — каза, а после млъкна. — Не знам какво си мисли Марк. Дали ми е сърдит.
— Защо да ти е сърдит?
— Заради Кийрън. Нещата между тях не приключиха добре, а сега Кийрън е далече от тук, в Сколоманса, и аз съм отговорна за това.
— Не си ти тази, която го накара да скъса с Кийрън — възрази Ема. — Тъкмо обратното, помогна им да останат заедно по-дълго. Забрави ли, секси елфическа тройка.
Кристина зарови лице в шепите си.
— Мрфъффхфхш.
— Какво?
— Казах — повтори Кристина, вдигайки глава, — че Кийрън ми изпрати бележка.
— Така ли? Как? Кога?
— Тази сутрин. В жълъд. — Кристина й подаде малко листче. — Не научих кой знае какво.
Лейди на розите,
Въпреки че Сколомансът е студен, а Диего — скучен, съм ти благодарен, задето намери живота ми достатъчно ценен, за да го спасиш. Ти си толкова добра, колкото си и красива. Мислите ми са с теб.
Кийрън
— Защо ти го е изпратил? — Ема й върна бележката, клатейки глава. — Странно е. Той е толкова странен.
— Мисля, че просто искаше да ми благодари за плана за бягство — възрази Кристина. — Това е всичко.
— Елфите не си падат по благодарностите — заяви Ема. — Това е романтична бележка.
Кристина се изчерви.
— Елфите така си говорят. Не означава нищо.
— Когато става дума за елфи — рече Ема мрачно, — всичко означава нещо.
* * *
Дру не обръщаше внимание на думкането по вратата. Не беше трудно — откакто Ливи бе умряла, имаше чувството, че се намира под вода и всичко се случва далече от нея, високо над повърхността. Думите сякаш бяха ехо, а хората — неясни петна, които идваха и си отиваха като проблясването на слънчеви лъчи или сенки.
Понякога го изричаше на глас: Ливи, сестра ми Ливи е мъртва.
Ала то също не й се струваше истинско. Дори докато гледаше как кладата гори, то сякаш се случваше на някой друг.
Погледна през прозореца. Демонските кули искряха като парчета красиво стъкло. Дру ги ненавиждаше — всеки път когато идваше в Аликанте, се случваха ужасни неща. Умираха хора. Хелън беше прокудена в изгнание.
Приседна на перваза, стискайки една тениска, навита на руло. Хелън. Те всички толкова отдавна искаха Хелън да се върне. Беше се превърнало в семейна цел, както и това Марк да си дойде, Студеният мир да свърши, а Джулс да бъде щастлив и вечната бръчка на тревога, врязала се между очите му, да се изглади. Ала ето че сега Хелън се беше върнала. Беше се върнала и очевидно щеше да поеме задълженията на Джулс.
Хелън ще се грижи за вас, казал бе той. Сякаш би могъл да си тръгне просто ей така, а Хелън да продължи след него, сякаш не бяха семейство, а небрежно изпуснато пени. Или хамстер. Отнасяте се с мен като с морско свинче, помисли си и се зачуди какво ли би станало, ако го кажеше на Джулс. Само че не бе в състояние да го направи. Откакто Ливи беше умряла, тревожната бръчка между веждите му бе изчезнала, заменена от празно изражение, което бе хилядократно по-ужасно.
Да си върнат Марк, беше едно. Марк се радваше да бъде с тях дори когато беше странен и говореше причудливи елфически неща, и беше казал, че е красива, и се беше опитал да готви, макар че не умееше. Ала Хелън беше тънка и красива, и далечна; Дру помнеше как Хелън беше заминала, за да прекара годината си в чужбина в Европа, с едно пренебрежително махване с ръка и нетърпение да се махне, което бе като плесница. Беше се прибрала с Ейлийн, сияйно щастлива, ала Дру никога не бе забравила колко се радваше да ги остави.
![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
