Зовът на барабана [bg]

— В Америка „здравно образование“ е евфемизъм за всичко, свързано със секса — обясни тя. — Обучават момичетата и момчетата отделно; момичешките уроци са „Мистериите на живота“ и „Десет начина да кажеш «не» на момче“.

— А момчешките?

— Е, не съм сигурна, защото нямам братя, които да ми кажат. Но някои мои приятелки имаха братя и един от тях казал, че ги научили на осемнайсет различни синонима за ерекция.

— Много полезно — каза Роджър и се зачуди защо на някого би притрябвал повече от един. За щастие един споран покриваше всичко.

— Предполагам, че това може да поддържа разговор — при определени обстоятелства.

Бузите ѝ се зачервиха. Той усети как и по неговата шия плъзва топлина и си помисли, че ще започнат да привличат любопитните погледи на минувачите. Не беше позволявал на момиче да го смути пред хора от седемнайсетгодишен, но тя се справяше добре. Все пак тя беше започнала — нека тя го приключеше.

— Мффм. Не смятам, че при такива обстоятелства се разговаря много.

— Е, ти сигурно знаеш по-добре. — Това не беше въпрос. Той доста късно осъзна какво намеква тя. Стегна ръката си и я привлече към себе си.

— Ако питаш дали съм го правил — да. Ако питаш дали го правя сега — не.

— Какво искаш да кажеш? — Устните ѝ потрепнаха леко, сдържайки смеха ѝ.

— Питаш ме дали имам момиче в Англия, нали?

— Така ли?

— Нямам. Или по-скоро имам, но не е нищо сериозно. — Бяха пред вратата на съблекалните; почти беше станало време да си вземе инструментите. Спря и се обърна към нея. — А ти? Имаш ли си приятел?

Тя беше достатъчно висока, за да го погледне в очите, и достатъчно близо гърдите ѝ да докоснат предмишницата му, когато се обърна към него.

— Какво беше казала прабаба ти? Is fhearr an giomach…

— … na ’bhi gun fear tighe.

— Аха. Е, по-добре рак, отколкото никакъв приятел. — Тя вдигна ръка и докосна брошката му. — Така че да, излизам понякога с момчета. Но си нямам момък… все още.

Той хвана пръстите ѝ и ги вдигна към устата си.

— Има време, моме — каза и ги целуна.