![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Какво има? — попита Дийдри. Рядко се случваше тя да започне разговор, но притежаваше животински талант за опасни действия, а сега той ѝ вдъхваше инстинктивно спокойствие, докато обикновено едва разбираше какво ѝ казват хората.
— Двамата Тревър са дошли, за да убият Томас Кейл.
— Къде е той?
— Не знам — отвърна Кадбъри, загледан в прозореца на Бътлър. — Човекът в онази стая би могъл да ни каже, но е мъртъв.
— Тогава повикай Томас Кейл.
— Какво? — Той все още беше толкова изненадан от поведението ѝ, че му бе трудно да следва нишката на мисълта ѝ.
— Качи се на това — каза тя и посочи камбанарията. — Бий камбаните. Извикай предупреждение.
Кадбъри беше започнал да подозира, че у Дийдри има нещо безумно. Но с хищническия си инстинкт тя веднага бе проумяла ситуацията, и беше права. Да обикалят из сграда с може би триста стаи, въоръжени пазачи и неосветени дворове беше сигурен начин да ги убият, особено след като Двамата Тревър дебнеха в мрака като злонамерени паяци.
— Ти се скрий тук, долу — каза той. Тя не отговори; затова Кадбъри предположи, че е съгласна, забърза през сенчестата страна на двора и влезе в незаключената камбанария. Дийдри изчака, докато се увери, че се е скрил от погледа ѝ, а после, придържайки се към сенките, тръгна към центъра на Манастира.
Кадбъри се изкачи по стълбите. Усещаше хъхренето в гърдите си. Притесняваше се, че за да предупреди Кейл, ще трябва да издаде собственото си местоположение, от което имаше само един изход. Щеше да се наложи да офейка много бързо, като изтича по двеста стъпала надолу в тъмното. Щом се озова на върха, изчака цели две минути, за да събере сили за бягството си. После дръпна въжетата на камбаната четири пъти. Оглушителният звън щеше да привлече вниманието на всички на една миля околовръст. Той остави екота да заглъхне, пое си дълбоко дъх и изрева:
— Томас Кейл! Томас Кейл! Двама мъже са тук, за да те убият! — Удари камбаната още веднъж. — Томас Кейл! Двама мъже са тук, за да те убият!
Като свърши това, се втурна надолу по стълбите с надеждата, че Двамата Тревър си имат по-сериозни грижи от него. Ако Кейл наистина беше такъв виртуозен убиец, както се говореше, сега двамата бяха загазили. Ако това не убеди Кити Заека, че е направил всичко, което зависи от него, тогава Кити да си го начука. Сега щеше да прибере откачената Плънкет, а по-късно да се кахъри какво ще прави с нея.
Щом стигна до последните няколко стъпала на кулата, той спря, извади един дълъг и един къс нож — предпочитаната комбинация, когато се биеше срещу двама, — и изхвръкна на двора като изстрелян от барута на Хук. Само за няколко секунди го прекоси и се озова на сигурно място в сенките, мъчейки се отчаяно да овладее предателското свирене в гърдите си. В неговите уши то звучеше като оглушителен зов към двамата отмъстителни Тревър да го намерят и да му прережат гърлото. Но те не се появиха, и скоро той вече дишаше почти безшумно. Бавно започна да търси пътя към мястото, където бе оставил Дийдри. Но Дийдри я нямаше.
Дворът вече беше започнал да се пълни с любопитни луди — от по-заможните и несклонни към насилие, които имаха достъп до голяма част от Манастира. Всички те бяха зажаднели да разнообразят ежедневието, като излязат от стаите, за да разберат за какво е тая дандания. Към тях се добавяха разтревожените лекари и сестри, които се опитваха да ги приберат на сигурно място. Някои от по-нервните бяха схванали грешно нещата и крещяха:
— Помощ! Те идват за мен! Убийци! Главорези! Съжалявам! Не исках! Помогнете на клетника! Помогнете на клетника!
Бъркотията определено помогна на Кадбъри да се движи по-безопасно сред тълпата с надеждата да намери Дийдри и да се измъкнат, без да се налага да се оправят с някой от Двамата Тревър.
Преди да стане всичко това, Кейл седеше в сводестата галерия до манастирския двор със сестра Врай и обсъждаха съществуването на Бога — беше по настояване на Кейл: предизвикателство към нея, породено от лошото му настроение от неуспеха да изкачи хълма.
— Не си изкарвай озлоблението на мен — каза тя. — Но в случай че нещо друго в теб ме слуша, ще ти разкажа за Бог. Днес, когато бях на хълма и оглеждах морето, небето и планините, го усещах навсякъде. Не ме питай защо, просто го усещах. И не се тревожи — знам не по-зле от теб, че голяма част от живота е тежък и жесток. — Тя изви глава и той изпита силното чувство, че се усмихва. — Е, може би малко по-зле от теб. Но колкото и да е тежък и жесток, все пак чувствам Неговото присъствие. Все пак намирам света за красив. — Тя се засмя, и звукът бе тъй приятен.