Плясъкът на крилете му [bg]

Вече се беше стъмнило. Кадбъри плати на шивача и слугата, махна на Дийдри да се приближи до най-големия прозорец и вдигна фенера, за да може тя да се види, отразена в стъклото. Стори му се, че изражението ѝ омекна за миг, докато се поклащаше напред-назад, а после видя върху лицето ѝ да се изписва чиста наслада.

— Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян? — възкликна тя и се засмя.

— Никога досега не съм те чувал да се смееш — каза озадачено Кадбъри.

— Има време да се смееш — отвърна Дийдри, като се полюшваше напред-назад, възхищавайки се на отражението си — и време да плачеш.

След като получи наставления от Кадбъри какво трябва и не трябва да прави („Не позволявай Двамата Тревър да те забележат и не убивай никого“), тя излезе и я нямаше около два часа. Това даде на Кадбъри достатъчно време да разсъждава какво точно е имала предвид баба му, като казваше, че тревогите са любимото занимание на дявола.

Ако знаеше истината за Дийдри, щеше да се тревожи по-малко за себе си, но щеше да е далеч по-загрижен за успешното изпълнение на задачата им. Дийдри Плънкет, макар и да не беше слабоумна, определено влизаше в графата „простовата“. Майка ѝ, набожна членка на Простите люде, която се страхуваше повече от странността на дъщеря си, отколкото от липсата ѝ на ум, ежедневно ѝ четеше на глас от Светото писание с надеждата, че неговата мъдрост ще прогони тази странност. Опитите ѝ се провалиха — не на последно място поради влиянието на сестрата на Дийдри, покойната Дженифър, която бе също толкова странна, но имаше далеч по-пъргав ум. Дженифър беше привързана към сестра си и проявяваше силния си интелект, като измисляше игри за нея, най-малко ужасяващата от които включваше мъчения на дребни животни за изтръгване на признание, изправянето им на съд по изфабрикувани обвинения, а после изнамиране на зловещо сложни начини за екзекуция. Макар че Дийдри не бе особено интелигентна, притежаваше природна хитрост по отношение на убийствата, тъй както е хитър един вълк. Никой вълк не може да говори, нито да брои; но пък математик, който знае десетина езика, едва ли би изкарал и час срещу вълк в тъмна гора на склона на студена планина. А и Дийдри не бе чак толкова простовата, че да не съумее, като си държи устата затворена и усвои загадъчната полуусмивка, на която я бе научила сестра ѝ, да си спечели репутацията на умна и прозорлива жена — репутация, сякаш подкрепяна от таланта ѝ за убийства.