Плясъкът на крилете му [bg]

— Да, съжалявам, че закъснях — каза Кадбъри. — Ама… колелото на файтона се счупи… всичко беше уговорено. Тя е много болна.

Вратарят вдигна капачето на лампата, която държеше, и я насочи към Дийдри. Момичето стоеше със сведена глава. Кадбъри я подръпна за ръкава и тя вдигна очи. Колкото и добре да познаваше изтерзания вид, предизвикан от лудостта, мъжът ахна, щом видя изцъклените ѝ очи, черните петна и устата, която изглеждаше, сякаш се е разтопила от стоене прекалено близо до огъня.

— Моля ви — каза Кадбъри и пъхна петдоларова монета в ръката на мъжа. — Смилете се над нас.

Състраданието и алчността размекнаха сърцето на вратаря. В края на краищата, нямаше кой знае какви основания за бдителност. Хората се опитваха да се измъкнат от това място, а не да се вмъкнат в него. А момичето определено изглеждаше, сякаш трябва да бъде затворено.

Той ги пусна през малката вратичка.

— Носите ли документите?

— За съжаление, ги оставих в пътната си чанта. Затова нямаме никакъв багаж. Кочияшът ще ги донесе на сутринта. — Звучеше адски неубедително.

Но вратарят изглежда се отказа от повече въпроси. Зададе само още един:

— От кого беше писмото?

— Ааа… ох, тази моя памет… доктор… ъъъ… господин…

— Господин Бътлър ли? Защото той още е в кабинета си ей там. Лампите още светят.

— Да — съгласи се благодарният Кадбъри. — Беше господин Бътлър.

— Тя безопасна ли е? — попита тихо вратарят.

— Безопасна ли?

— Имате ли нужда от охрана?

— О, не. Тя е много мека по душа. Просто… не е добре.

— Тежка вечер имахме днес.

— Така ли? — каза Кадбъри, който не се интересуваше от ничия вечер освен своята.

— Вие сте вторите, пристигнали неочаквано през последните десет минути. — Кадбъри усети как ушите му пламват. — Двама господа от Испански Лийдс с кралско пълномощно. — Той вдигна очи, намерил ключа за втората порта, водеща към вътрешността на Манастира. — Тях също ги пратих при господин Бътлър — в дневника не е записано нищо, разбира се. Документацията на това място не би могла да е по-скапано безполезна, дори ако пациентите отговаряха за нея.

Вратарят ги пропусна през входа и посочи към отсрещния край на четириъгълния двор и единствения светещ прозорец.

— Ей там е кабинетът на господин Бътлър.

Щом влязоха и втората порта бе заключена след тях, Кадбъри спря да помисли какъв ще е следващият му ход.