Плясъкът на крилете му [bg]

Макар и извън сезона, в Йоксхол се въртеше достатъчно бизнес от семействата на заможните луди, за да продължават нещата да цъкат. Кадбъри не искаше да рискува да влезе в града и да се натъкне на Двамата Тревър, затова реши да прати Дийдри. Те, разбира се, я бяха виждали за кратко, когато ги върна в Испански Лийдс, но тогава тя беше облечена в обичайната си безполова шевиотена премяна. По този въпрос можеше да се направи нещо.

Кадбъри нареди на слугата, който се грижеше за къщата, да доведе шивач.

— Нали имате шивачи тук?

— О, да, сър.

— Кажи му да донесе подборка от перуки. Освен това си дръж езика зад зъбите, и кажи на шивача да прави същото. — След това му даде два долара и още пет за шивача.

— Мислиш ли, че пет долара бяха достатъчно? — попита той Дийдри, когато старецът излезе. Не се интересуваше от мнението ѝ относно таксата за мълчание, просто се опитваше да я разприказва. Трябваше да разбере дали тя знае, че е убил сестра ѝ. Колкото повече време прекарваше с тази жена, която бе дори още по-странна от покойната Дженифър, толкова повече съмнението човъркаше ума му. Дийдри не говореше много. Но зададеше ли ѝ директен въпрос, тя му отвръщаше с някакъв афоризъм — или нещо, което приличаше на афоризъм. Каквото и да казваше, то бе поднасяно с тънка усмивчица и толкова лаконичен тон, че му беше трудно да не го мисли за подигравка. Понякога тя изглеждаше мълчаливо всезнаеща, като някакъв самодоволен Буда. Но какво точно знаеше? Дали просто не изчакваше?

— За мъдрия достатъчното е като пир — каза тя в отговор на въпроса му за парите. Дали в дълбините на тези безизразни, неотзивчиви очи не проблесна насмешка? И ако е така, какво означаваше това? Дали знаеше и изчакваше? Това беше въпросът. Дали знаеше?

Тъй като нямаше какво друго да прави, докато слугата се върне, Кадбъри се опита да почете. Извади новия си екземпляр от „Меланхоличния принц“ — старият се беше разпаднал по време на едно посещение в Оксиринкус, за да уреди отстраняването на корумпиран чиновник, отговарящ за градските сметища. Корумпиран в смисъл, че задържаше дяла от печалбите на Кити Заека, който му се полагаше поради факта, че именно Кити беше платил подкупа, за да го сложи на поста му. Когато с тъга реши да захвърли своя разпадащ се екземпляр от „Меланхоличния принц“ — толкова много спомени бяха свързани с него, — Кадбъри с интерес забеляза, че бъдещата му жертва доста умно е разделила местните кофи за смет на няколко различни вида: за храна, хартия и разнообразен боклук. Според договора му с града, той трябваше да праща хартията в Мемфис, където твърдеше, че можела да се продаде, за да покрие разходите, и това обясняваше защо офертата му е по-ниска от тази на съперниците. Това обаче беше лъжа. Всъщност, той изнасяше хартията в близката пустиня и я изгаряше там.