Червената лястовица [bg]

— Трябва да попитате началника на Пети отдел — каза тя, без да поглежда Зюганов в очите, защото не искаше да вижда какво има зад тях.

— Може би ще го направя — каза Зюганов.

— Е, достатъчно. Няма полза от взаимни обвинения. Ефрейтор Егорова, това не е мястото, на което да се оспорват решения, взети от старши офицери — меко каза Ваня.

Доминика задържа гласа си равен, а очите ѝ не се отделяха от тези на чичо ѝ.

— Точно за това службата се бори за оцеляване. Точно затова Русия не е конкурентна. Заради отношение като това. Заради офицери като Семьонов. Те са кръвопийци, впити в корема, смучещи кръв, неспособни да помръднат.

В стаята настана тишина, докато двамата се взираха един в друг. Зюганов наблюдаваше лицето ѝ, а ръцете му не се помръдваха от ръкохватките на стола.

— Какво да правя с теб, племеннице? — каза Ваня накрая, стана от бюрото си и отиде до големия панорамен прозорец. — Служебната ти характеристика е много добра, не бива да застрашаваш кариерата, която е пред теб. Дори и само начинът, по който ми говориш, е достатъчен, за да те отстраним от службата. Искаш ли да продължиш с оплакванията си?

И помисли за майка си, каза си наум Доминика.

— И помисли за майка си — каза Ваня. — Тя се нуждае от твоята подкрепа.

— Знам, че се възползвам от нашата роднинска връзка — каза Доминика. — Но нашата работа е твърде важна, за да я оставим да се върши по старинный начин, с методите, с които винаги е била вършена. — Тя се обърна, за да може да наблюдава чичо си при прозореца. Разбра две неща. На Ваня не му пукаше за нищо от казаното, той си имаше друг план, който включваше и нея, и затова тя прояви известна волност в коментарите си. Разбра също и че Зюганов попи думите ѝ, тя можеше да усети как изпуска топлина като пещ. Той беше създание, което не можеше да бъде доволно, ако нямаше плячка. Тя не го поглеждаше.

Ваня поклати глава, взирайки се през прозореца. Добре дошли в съвременното СВР, помисли си той — подобрения, реформи, връзки с обществеността и жени в службата. Младши офицери критикуват старите методи.

— Значи не ти харесват старите методи? — попита я Ваня.

— Не ми харесва, когато по каквато и да е причина се проваля операция, която би могла да успее — отговори му Доминика.

— И си убедена, че можеш сама да проведеш своя собствена операция? — меко попита Ваня.

— С напътствието и съветите на офицери като вас и генерал Корчной… и полковник Зюганов, разбира се — каза Доминика. Тя се насили да включи дребния любител на трупове, седнал до нея. Той обърна към нея главата си с уши, щръкнали като дръжки на делва, и кимна.

— Повечето биха казали, че ти си твърде млада, твърде неопитна, но ще поживеем, ще видим — Доминика забеляза тона на Ваня, медената фраза преди удара на камшика. — Естеството на задачата, която имам предвид, за нещастие ще те извади от Американския отдел.

— Каква задача? — попита тя. Щеше да запищи, ако ѝ кажеше, че отново трябва да съблазнява някого.

— Задгранично назначение, в резидентурата, ще се занимаваш с оперативна работа. Операция по вербуване. — Ваня нямаше кой знае какви спомени от задгранични операции, но говореше така, сякаш са му доставяли огромно удоволствие.

— Задгранично назначение? — Доминика не знаеше какво да каже. Никога не беше излизала извън Русия.

— В Скандинавия. Имам нужда от някой нов, свеж кадър, с тези инстинкти, които ти демонстрира — каза той. Имаш предвид с някой мъж. Той видя очите ѝ и вдигна ръка. — Нямам предвид това, което си мислиш. Имам нужда от оперативен работник.

— Точно това искам да бъда — каза Доминика. — Да бъда член на службата, да работя за Русия.

Зюганов заговори с мек и мазен глас, а думите му бяха въглищночерни.

— Това и ще правите. Задачата е деликатна, изисква големи умения. Една от най-трудните задачи. Вие трябва да унищожите един американски офицер от ЦРУ.