Игри за милиарди [bg]

— Доколко е зле? — попита Белуедър и едва не потри доволно ръце. Брутните приходи на Арван са спаднали с петдесет процента. Това звучеше добре и предполагаше много възможности.

— Не съм говорил с него за това. Той обаче е направил, каквото трябва, за да избегне фалит. Уволнил няколко десетки работници. Опитал да преструктурира дълговете си, притиснал доставчиците си, взел всички разумни мерки, но в крайна сметка резултатът е предрешен. Единствената му надежда остава полимерът.

— В такъв случай в много реален смисъл за него той е Свещеният граал — отбеляза Уолтърс.

— Да, името е подходящо.

— Какви са шансовете му? — попита Белуедър.

— Ако може да издържи достатъчно дълго, за да сключи договор и да започне производство, няма просто да оцелее. Той и фирмата му ще започнат да печелят. Ще се наложи да наеме десет счетоводители, за да следят милиардите му. Последните две години ще бъдат само лош сън.

— Близо ли е до това?

— Трябва да действаме бързо — отговори Джак, после призна: — Честно казано, по тази причина форсирах нещата и увеличих натиска.

— Говори, Джак, не се бави — подкани го Уолтърс, който преглъщаше алчно.

— Пери започна преговори с няколко служители на ниско ниво от снабдяването с муниции на армията в Рок Айланд.

Джаксън, който все още не беше преглътнал предишното си поражение, каза:

— Струва ми се, че разполагаш с вътрешна информация, Уайли. Имаш ли наистина вътрешен източник?

— Не е твоя работа, Фил.

— Ти подписа договора, Уайли. Вече е.

— Истина ли е, че изневеряваш на жена си? — попита Джак с лека усмивка.

— Какво?

— Извънбрачните връзки. Сподели с нас мръсните подробности, Фил. Ние сме твои партньори, разкажи ни за мацката. В хотел ли ходите? Бива ли я в леглото?

— Внимавай какви ги говориш, Уайли!

— А ти се научи да си затваряш устата — изсъска Джак и напрежението в стаята веднага спадна. — Ти си мой партньор, а не собственик.

Джаксън бе опитал да го сплаши, но безуспешно. Не бяха много хората, които можеха да го победят в собствената му игра, да не говорим да го смачкат на пихтия. Джак беше направил и двете и не само един, а два пъти, при това доста ефектно. Джак, човекът, който струваше петнайсет милиарда, ги впечатляваше все повече и повече.

— Защо се е обърнал към хората, които се занимават с мунициите? — попита Хагър, за да върне разговора към същността. Джак и Джаксън все още се гледаха. — Трябвало е да отиде при хората, които се занимават със защитата на състава и намаляването на риска.

Джак най-после се обърна към Хагър и се усмихна.

— Алан, не забравяй, че Пери Арван е учен, а не бизнесмен. Заради качествата на полимера е сметнал, че ще го класифицират като експлозив. Не е наясно с игрите с държавните поръчки в армията. Винаги е бил подизпълнител и никога — пряк доставчик.