Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Той изплю последната сричка точно когато агонията разтърси цялото му тяло.
Звезда избухна в малката му стаичка.
Пипалата се стопиха като лед, хвърлен в пещ. Светлина толкова ярка, че заслепи Крас през здраво стиснатите му клепачи, изпълни всеки ъгъл и цепнатина. Магьосникът спря да диша и се строполи на пода, стиснал осакатената си ръка.
Свирещ звук проглуши ушите му, покачвайки и без това забързания му пулс. Жега, изключителна жега, обгори кожата му. Крас откри, че се моли за бърз край.
Свиренето се превърна в рев, който увеличаваше силата си, сякаш истински вулкан се канеше да изригне насред стаята му. Крас се помъчи да отвори очи, но светлината все още бе прекалено силна. Той се сви на кълбо и се приготви за неизбежното.
А след това… светлината просто изчезна, оставяйки стаята в застинала тъма.
Отначало майсторът магьосник дори не можеше да се помръдне. Ако Гладът бе дошъл за него в този момент, щеше да го завари без никакви съпротивителни сили. Той полежа няколко минути, опитвайки се да си възвърне усещането за реалност и когато най-накрая сполучи, започна да спира кръвта, шуртяща от жестоката рана.
Крас прокара здравата си ръка над раната и затвори кървящата дупка. Нямаше да успее да поправи щетите. Нищо, докоснато от черната магия, не можеше да се регенерира.
Най-накрая той се осмели да отвори очи. Дори неосветената стая първоначално му се струваше прекалено ярка, но очите му постепенно се приспособиха. Крас различи няколко сенчести форми — на мебели, както се надяваше.
— Светлина… — промълви съсипаният магьосник.
Малка смарагдова сфера се появи в близост до тавана, хвърляйки мъждива светлина. Крас огледа обстановката. Точно така сенките, които бе видял, представляваха останките от мебелировката му. Единствено столът не бе оцелял. Що се отнася до Глада, той бе напълно унищожен. Цената се бе оказала огромна, но Крас бе възтържествувал.
А може би не. Такава катастрофа в рамките на няколко секунди, а той дори нямаше с какво да се похвали. Опитът му да изследва покоите на лорд Престор бе завършил с неуспех.
И все пак… и все пак…
Крас се изправи с мъка на крака и призова нов стол, абсолютно еднакъв с предишния. Тръшна се в него със стон. След кратък поглед към обезобразената ръка, достатъчен, за да се увери, че кървенето наистина е спряло, магьосникът призова нов син кристал, с който отново да огледа жилището на благородника. Току-що го бе осенило едно ужасяващо подозрение, а в светлината на случилото се той бе уверен, че ще успее да го потвърди с едно-единствено бегло надзъртане.
Ето! Следите от магия бяха ясно различими. Крас ги проследи, наблюдавайки плетеницата им. Трябваше да бъде внимателен, ако не искаше отново да разбуди злото, от което току-що се бе спасил.
И потвърждението дойде. Умението, с което бе заплетен Неутолимият глад, сложността, с която бе променена същността му, за да успее да се противопостави на първата му контрамагия — и двете говореха за знания, превъзхождащи тези на Кирин Тор, които бяха най-добрите магьосници сред хората и елфите.
Но имаше и друга раса, чиито занимания с магия датираха от времена, предхождащи дори тези на елфите.
— Сега вече те познах… — ахна Крас, призовавайки пред себе си гордия лик на Престор. — Познах те въпреки формата, която си заел! — Той се закашля и спря, за да си поеме дъх. Изпитанието бе изцедило по-голямата част от неговите сили, но осъзнаването с кого се бе борил, го бе засегнало по-дълбоко, отколкото би могла да го стори, която и да е магия! — Познах те… Детуинг!
Седем
Дънкан дръпна юздите на коня си, за да го накара да спре.
— Тук нещо не е наред.
Ронин имаше същото усещане. След случката в укреплението това го накара да се запита дали гледката, която виждаха в момента, не е свързана по някакъв начин с целта на пътуването му.
В далечината пред тях лежеше Хасик, но това бе един потиснат и смълчан Хасик. Магьосникът не чуваше нищо, нито дори намек за някаква дейност. Подобно пристанище би трябвало да жужи като разбунен кошер и звуците би трябвало да достигат до мястото, където групата бе спряла. При все това, освен чуруликането на птичките, той не чуваше никакви други признаци на живот.
— Не сме получавали вести за неприятности — информира главният паладин Верееса. — В противен случай веднага щяхме да дойдем тук.