Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Най-накрая роговете обявиха отстъпление. Пламтящият легион обаче не им даваше да си поемат дъх и всяка стъпка се изкупуваше с цената на още кръв.
— Изтощават ни твърде много! — изсъска Крас, приближавайки се към друида. — Трябва да създадем празнина между тях и нас!
— Но как? — запита Малфурион.
Изражението на слабия магьосник потъмня още повече.
— Трябва да спрем да се борим с ередарите и да концентрираме усилията си върху това да удържим ядрото на армията на демоните далеч от нас!
— Но уорлоците ще удрят силно, докато го правим! Ще убият безброй войници…
— Но ако се движим с тази скорост на сакат охлюв ще измрат много повече!
Крас говореше истината, колкото и да не му се искаше на друида да я чува. Адските пазачи покосяваха нощните елфи от ляво и от дясно и неспирно стоварваха оръжията си върху всичко, което можеха да докопат. Ередарите, от друга страна, имаха нужда от време, за да приготвят магиите си, и макар също да причиняваха ужасни поражения, като цяло те бяха по-малки от тези на въоръжените им другари.
— Трябва да кажеш на брат си да стори същото — нареди магьосникът.
— Той няма да ме послуша. Не и за това.
Бе му коствало огромни усилия дори да накара Илидан да погледне нагоре. Да го убеди да направи така, както искаше Крас, щеше да им отнеме твърде много време, ако изобщо беше възможно.
— Аз ще го сторя — предложи Ронин. — Може и да ме послуша.
Всъщност Илидан уважаваше човека. Ронин знаеше как да прави магии, които дори близнакът на Малфурион още не можеше да овладее. Илидан го виждаше почти като шан’до.
— Направи всичко възможно тогава — каза му Крас.
Докато брадатият магьосник яздеше към протежето си, Малфурион запита:
— Какво да правим?
— Всичко, което ги отделя от нас.
Друидът се бе надявал на повече, но разбираше, че Крас не иска да го води за ръчичка. Щяха да работят най-добре, ако всеки правеше това, което смяташе за най-полезно в случая. Стилът на стария магьосник не бе непременно същият като този на Малфурион.
Без да чака да види какво ще стори нощният елф, Крас се обърна по посока на битката и направи странен жест с ръка. В началото друидът не можеше да разбере каква е магията му, но после забеляза, че демоните от най-предните редици сякаш се смаляват със стъпка-две. Чак след малко забеляза, че се борят с внезапно появилото се под краката им тресавище. Тези зад тях се скупчиха на едно място в опит да си проправят път към отсрещната страна, ако трябва и с бой.
Вместо да се опитват да атакуват отново, нощните елфи мъдро продължиха да отстъпват. Но Крас бе успял да помогне само на една област от фронта. Малфурион виждаше как в другите демоните продължават да покосяват защитниците. Той незабавно се пресегна надолу и заговори отново на растенията, молейки ги да му предоставят отново корените си. Те разбираха злокобното развитие на ситуацията и знаеха, че в мига, в който нощните елфи напуснат мястото, те, както и всякакъв друг живот, ще бъдат унищожени от Легиона. Въпреки това предложиха даром всичко, което можеха.
Малфурион внимателно оформи магията си, а на очите му избликнаха сълзи пред тази саможертва. Корените се издигнаха в даже още по-високи струпвания от преди и се превърнаха в същинска обърната наопаки гора. Демоните увряха с оръжията си по здравите стволове. Дори инферналите най-сетне се забавиха. Друидът можеше да усети всеки прорез в корените, но магията му постигна търсения ефект. Нощните елфи се отдръпваха все по-надалеч от ужасния враг.
От юг се появи неочаквано облекчение в лицето на ездачи на нощни пантери. Малфурион беше забравил за силата, изпратена по-рано от Рейвънкрест. Броят им беше по-малък от този, който си спомняше, но те въпреки това се бореха с не по-малко плам. Няколко от пантерите имаха свирепи рани и не един ездач изглеждаше пребит, но въпреки това се врязаха в Пламтящия легион, за да откупят няколко безценни секунди за своите другари-пешаци.
— Севера! — извика Крас. — Концентрирай се върху севера!