Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Макар двамата да не можеха физически да видят битката на север, и Малфурион, и магьосникът имаха други методи, чрез които да я наблюдават. Пресягайки се, друидът търсеше птици или крилати насекоми. Не намери от първите, но от вторите все още имаше. Дори най-дребната фауна разбираше, че да остане толкова близо до демоните е равнозначно на сигурна смърт. Но бръмбарите, които вече бягаха, се съгласиха да станат негови очи.
През тяхното странно зрително поле друидът скоро можеше да види другия край на борбата. Това, което съзря, накара сърцето му да потъне в петите. Пламтящият легион се изливаше върху защитниците в такива количества, каквито не можеше дори да си представи. Мъртвите лежаха навсякъде. Лица, твърде силно напомнящи неговото собствено, се взираха безжизнено в ужас пред това, което ги бе убило. Адските хрътки разхвърляха труповете наоколо, докато другите демони се опитваха да увеличат купчините.
Малфурион се огледа за някое друго създание или растение, което би могъл да използва, но явно само бръмбарите все още бяха тук. Лек ветрец подхвърли едно от насекомите встрани и това най-сетне даде идея на друида какво да стори. Той заговори на въздуха чрез бръмбара и първо му показа колко много се възхищава на могъщия ураган, а после го убеди да му покаже още от силата си.
Вятърът се отзова с готовност и създаде пясъчна вихрушка. След още малко подтикване от страна на Малфурион вихърът стана по-голям и скоро се извиси високо над огромните демони. Докато се уголемяваше, скоростта му също се засилваше хилядократно.
Когато стана достатъчно мощен, друидът насочи силата му срещу най-предните редици на чудовищните войни.
В началото Пламтящият легион не обърна внимание на вятъра… преди, разбира се, той да погълне първите няколко и да ги хвърли към смъртта им. Онези, стоящи най-близо до вихрушката, се разпръснаха, но сега от всички страни ги обгръщаше колосално торнадо. Малфурион не чувстваше жалост към демоните и се надяваше скоро да ги последват още много техни другари.
— Не ставай твърде самоуверен — долетя до него гласът на Крас. — Действията ни спечелиха малко време за армията, но нищо повече.
Друидът нямаше нужда да му се натяква, но си замълча. Нощните елфи не бяха в позиция да обръщат битката. Всичко, сторено от Малфурион и останалите заклинатели, бе успяло единствено да ги спаси от заколение.
Младежът не смяташе, че е сторил достатъчно и се заоглежда през очите на бръмбарите за още нещо, което би могъл да използва срещу демоните. Насекомите се носеха смело над Пламтящия легион и му предоставяха пет гледни точки едновременно. Със сигурност трябваше да има нещо, което…
Друидът изкрещя, защото нещо сграбчи един от бръмбарите и изстиска живота от него. Два от оцелелите бързо отлетяха надалеч, но другата двойка остана, давайки на треперещия нощен елф да мерне това, което бе убило безпомощната буболечка.
Сред редиците на демоните стоеше тъмнокожа фигура, която се извисяваше над останалата част от Легиона. Той се носеше като гигант сред децата си и спокойно насочваше страховитите войни в зловещата им задача. Смътно напомняше ередар, но бе очевидно, че е толкова над уорлок, колкото са те над инферналите. Носеше на раменете си сложно гравирана броня и изучаваше кървавото бойно поле с аналитично безразличие. Огромният демон хвърли с дясната си ръка парченцата хитинова обвивка, които бяха останали от бръмбара… а после се вгледа директно в едно от онези насекоми, които Малфурион все още използваше.
А през него — в ума на друида.
„Значи… ти си онзи.“
Главата на Малфурион се изпълни с огромно напрежение. Чувстваше се така, все едно мозъкът му се разширява и се притиска в черепа му.
Друидът се опита да извика за помощ, но устата му не работеше. В отчаянието си той затърси подкрепа от всичко, намиращо се достатъчно близо до демона — каквото и да е, стига да разсее нападателя му, преди да стане твърде късно.
И нещо дълбоко в земята се раздвижи. Самите скали — най-старите и здрави форми на живот — се събудиха от вечната си дрямка. Те докоснаха Малфурион първоначално с ярост, защото за тях почти нищо нямаше такова значение като съня им, но друидът бързо фокусира вниманието им върху това, което бе останало по дирите на буйствата на Пламтящия легион, и по-специално върху самия пейзаж.
Малцина съзнаваха, че скалите живеят, а още по-малко — че имат някакви възприятия за околния свят. Сега събудените от него видяха ужасяващата истина за демоните — дори самата земя не можеше да избегне смъртта от техните ръце. Ужасяващата магия, която бе вродена част от чудовищата, унищожаваше всичко. Нищо не можеше да избегне това, независимо колко дълбоко бе заровено.