Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Гибелна стража… — прошепна той.
Брокс незабавно падна по очи. Те наблюдаваха трите огненокрили демона, които се носеха бавно към хълмовете. Създанията имаха дълги и зловещи на вид мечове. Гибелната стража наблюдаваше местността със същото внимание, с което го правеха и двамата другари, но явно за момента демоните не ги виждаха.
— Насочили са се по нашия маршрут — осъзна Крас.
— Трябва да ги спрем сега.
Магьосникът кимна в съгласие, а после добави:
— Първо да разберем дали няма и други. Не можем да рискуваме да свалим тези тримата, ако това ще предупреди останалите в областта. Нека се опитам първо да открия колко са в действителност.
Крас затвори очи и пусна сетивата си към демоните. Незабавно почувства мрака, излъчващ се от всеки от тях. Мрак, който бе толкова отвратителен, че дори драконът потрепери. Независимо от това, обаче, той не се поколеба да се разрови по-надълбоко. Трябваше да знае истината.
Във всеки от тях видя дивашкия хаос, който бе усещал и преди. Все още му беше трудно да повярва, че подобно зло може да съществува в което и да е живо същество. Тази лудост си съперничеше с онази, която бе поразила някога благородния Нелтарион и бе създала от него гнусния Детуинг.
Най-накрая откри в чудовищните мисли на създанията онова, което му трябваше. Тримата бяха съгледвачи и се движеха сами, търсейки слаби места, от които да се възползва Легионът. Те възнамеряваха не просто да поддържат фронтовата линия, но и да създадат заплаха зад гърба на защитниците.
Подобна тактика изобщо не изненадваше Крас. Той бе сигурен, че Аркемонд вече е задвижил някакви други планове, което само правеше търсенето на Демоничната душа още по-важно.
Крас отново огледа местността за други демонични войни, но не откри следа. Преустанови търсенето, удовлетворен от резултата.
— Сами са — обяви пред Брокс. — Ще се разправим с тях, но мисля, че този път е най-добре да го сторим с магия.
Оркът изсумтя доволно. Крас се спусна безшумно, за да събуди Малфурион.
— Какво… — започна нощният елф. Крас му направи знак да мълчи.
— Трима гибелни стражи — прошепна възрастният магьосник. — Сами са. Смятам да ги сваля с твоя помощ.
Малфурион кимна. Последва Крас около камъните към място, от което да могат да виждат рогатите демони, изучаващи хълмовете.
— Какво да правим? — запита друидът.
— Най-добре ще бъде, ако аз ударя и тримата едновременно. Постоянното им движение обаче означава, че може и да не уцеля. На теб оставям да се справиш с всеки, който ми избяга.
— Добре.
Малфурион си пое дълбоко въздух и се подготви. Крас наблюдаваше стражите, готов за момента, когато ще се озоват най-близо един до друг.
Два от демоните се приближиха, за да обменят информация, но третият продължи огледа. Магьосникът го прокле мислено, наясно, че може би това ще се окаже най-добрата му възможност да унищожи двата. Третият обаче бе толкова далеч, че Крас се страхуваше, че атаката ще му даде възможност да избяга.
Малфурион явно почувства колебанието му.
— Няма да го оставя да се изплъзне, господарю Крас.
Думите му успокоиха магьосника. Крас кимна и се концентрира.
За разлика от Илидан — а понякога дори и Ронин — той бе живял твърде дълго, за да губи време и усилия в това да създава разнообразен изглед на магиите си. Гибелната стража беше заплаха и трябваше да бъде унищожена. Толкова. Така че първо единият, а после и другият демон просто се взривиха, а останките им полетяха надолу към земята.
Но точно както се боеше, третият избегна капана. Спасението на демона обаче се оказа краткотрайно. Още докато парчетата от другите две изчадия падаха, Малфурион вдигна едно листенце и замърмори на вятъра. Внезапно около друида се надигна вихър, който бързо понесе листото към оцелелия гибелен страж.
То се превърна в много листа, стотици листа. Те се понесоха с вятъра, въртейки се все по-бързо и по-бързо. Накрая достигнаха вече бягащия демон.
Започнаха едно по едно да се залепват за него. Все повече и повече бяха здраво притиснати около чудовището, а носещите се около него не изглеждаха по-малко. Рогатият войн се бореше с вятъра, но непрестанно увеличаващата се тежест правеше усилията му все по-неуспешни.
Само след секунди демонът се превърна в мумия, обвита в зеленина. Крилата му се забавиха, неспособни да се борят с цялата тежест на листата.