Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Министерството на отбраната на САЩ отклонило недвусмислено предложението на братя Райт за демонстрация на летателния им апарат, решението било повлияно от фиаското на Ленгли. Когато Уилбър пътувал до Франция през 1907 г. и 1908 г. и подписал изкусителен договор, който щял да донесе много пари, ако успеел да демонстрира моторен полет и постигне определени цели, все още му се подигравали, че блъфира. В определения за демонстрацията ден, 8 август 1908 г., на хиподрума в Льо Ман се събрала малка тълпа. Там бил и отявленият скептик Ернест Аршдикон от Аеро Клуб дьо Франс, който не спирал да се присмива на твърденията на братя Райт пред всички, които имали желание да го слушат, дори и когато хората вече чакали. Часовете минавали, Уилбър подготвял машината, а недоверието растяло. Шокът и вълнението, когато най-после се издигнал във въздуха в 6:30 часа следобед, били невероятни. Той завил наляво, преминал обратно покрай тълпата, завъртял още един кръг и кацнал меко на тревата след две минути полет на височина от около 10–11 метра. „Ентусиазмът беше неописуем“, заявява „Льо Фигаро“. „Това е прекрасно!“, крещял Луи Блерио, който бил на събитието. „Той не блъфира!“, извикал някой друг, вероятно към г-н Аршдикон.
Междувременно във Форт Майер край Вашингтон Орвил също удивявал тълпите с друга летяща машина. На 9 септември той на два пъти се задържал във въздуха за повече от час. От този момент нататък двамата Райт се превърнали в знаменитости, приветствали ги където и да отидели. Съперниците им се мъчели да ги догонят. Само за година двайсет и двама пилоти се издигнали на въздушен фестивал в Реймс пред погледите на 200 000 души, а Блерио прекосил Ламанша с тромав моноплан. Само десет години по-късно, през 1919 г., Джон Олкок и Артър Браун прекосили Атлантическия океан с непрекъснат полет от Нова Скотия до Ирландия за шестнайсет часа през мъгла, сняг и дъжд. Първата световна война дала огромен импулс на развитието на конструкциите и летателните умения, макар че това така или иначе щяло да се случи, поне в голяма степен.
Все още предстояла дълга и упорита работа преди изобретяването на моторния полет да се превърне в полезна за обществото иновация. Някои от идеите на братя Райт били изоставени – предно разположеният рул за височината се оказал твърде нестабилен, а окабеляването на цялото крило за управление не работело толкова добре, колкото задкрилките или елероните. Но откритието им, че за да контролираш самолета в завой е нужно да използваш крилата за наклона и вертикалното кормило на опашката за отклонението, е от изключително значение. Братя Райт скоро забогатели от награди и договори, но се оказали и въвлечени в изтощителни правни битки, докато се опитвали да защитят патентите си. Уилбър умира от тиф през 1912 г. на четирийсет и пет години. Катрин почива през 1929 г., а Орвил през 1948 г.
Като гледаме назад, моментът в Кити Хоук през 1903 г. изпъква, защото има само един миг, в който моторен самолет се издига от земята в контролирани условия за пръв път, но в интерес на истината той е бил само крачка от дългия еволюционен път, започнал със странни и често пъти фатални опити на ексцентрици да полетят във въздуха с големи размахващи се криле. По същия начин конструкцията на братя Райт продължила да се развива постепенно във въздушни лайнери, свръхзвукови реактивни самолети, хеликоптери и днешните дронове. Това е непрекъсната линия.
Надали има съмнение, че някой все щеше да успее да издигне самолет във въздуха през първото десетилетие на двайсети век дори и без намесата на братя Райт. Заради появата на моторите това било неизбежно и много хора щели да се опитват да го постигнат, нужни били само проби и грешки. Да, вярно е, че в началото много малко хора повярвали на Райт („Пари Хералд“ ги нарекъл „Летци или лъжци“ през 1906 г.) и конкурентните им пионери, особено във Франция, като Клеман Адер, Алберто-Сантос Дюмон, Анри Фарман и Луи Блерио започнали доста независимо един от друг да се отделят от земята с витла и криле повече или по-малко ефективно и повече или по-малко контролирано.
Орвил Райт побеснял, когато институтът „Смитсониън“ се опитал да пренапише историята през 1914 г., като възкресил аеродрома на Ленгли, тайно го модифицирал, издигнал го за кратко във въздуха, а след това отстранил модификациите и изложил модела в експозицията с твърдението, че Ленгли всъщност бил създал първата машина, способна на моторен полет. Летателният апарат на братя Райт бил изложен в музея на „Смитсониън“ чак през 1948 г., след смъртта на Орвил.