Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
В този момент те се върнали в Дейтън и започнали да експериментират с модели в аеродинамичен тунел. Направили хиляди трудоемки изчисления, докато напълно разбрали какво са подемна сила и съпротивление. Щом пикът на новия сезон за продажба на велосипеди отминал през лятото, те се върнали в Кити Хоук през 1902 г. с трета конструкция на безмоторен самолет/хвърчило, направили още настройки, особено на кормилната уредба, и се научили по трудния начин как да пилотират машината във въздуха. Често падали, но накрая овладели това изкуство. Малко по-малко сглобили всичко, но без мотора.
Дотогава братя Райт реално не били направили нищо, което поне на теория да не било по силите на Леонардо да Винчи. Тяхното изобретение била покритата с плат дървена рамка. Да, метални кабели придържали всичко, а шевната машина (изобретена в родния щат на братята Охайо съвсем неотдавна) била незаменима за направата и ремонта на крилете. Но самолетът представлявал просто дървен глайдер с огромни криле и минимално тегло, едва способен да носи човек. Освен това бил кажи-речи безполезен за каквато и да било практическа употреба, изисквал силен вятър при излитане, но поривите лесно го карали да катастрофира. Причината никой да не изобрети нещо подобно по-рано отчасти се крие във факта, че достигането до следващата фаза на моторен полет никога не е било толкова мъчително близо. Братя Райт, заобиколени от нови автомобили, знаели, че разликата се крие в двигателя, в мотора. За разлика от други изобретатели, те оставили мотора за най-накрая с основанието, че монтирането му ще е най-лесната работа, тъй като неговата единствена задача била да осигури достатъчна тяга.
Тук им провървяло. Чарли Тейлър, човекът, когото били наели да управлява работилницата им за велосипеди, докато братята ги нямало, бил много добър механик. Той не успял да намери лек двигател на пазара, така че конструирал и направил един от нулата, като използвал алуминий. Моторът бил с четири цилиндъра, все се повреждал, но накрая Тейлър направил надеждна версия. Междувременно Орвил и Уилбър се занимавали с различни конструкции за въздушното витло, макар че математиката им била дяволски трудна, а и според тях корабният лопатков винт не бил от особена помощ. В края на 1903 г. всичко било готово. Преместили се в Кити Хоук и в края на сезона успели най-после да се издигнат във въздуха с легнал зад двигателя човек.
Повечето пионери в авиацията като Ленгли били джентъл-мени дилетанти или учени, а не практични занаятчии. Отличителната черта на братя Райт, които живеели заедно с баща им, проповедника Милтън, и със сестра им, учителката Катрин, била отдадеността им на усърдната работа. Те били ергени, не се интересували от фриволното поведение или от нещо дори далечно наподобяващо грях, двамата посветили живота си да работят през всеки божи час, освен в неделя. Винаги били добре облечени, включително и Катрин, единствената с диплома от университет. На снимката от първия полет Уилбър е с колосана бяла яка и с черен костюм, сякаш ще ходи на църква, а не е прекарал много седмици в импровизиран лагер и в хангар на бруления от ледените ветрове бряг на Северна Каролина. Както се изразява Джон Даниелс, жителят на Кити Хоук, направил снимката, те били „най-работливите момчета, които някога съм виждал… Те не полетяха заради късмета им, а заради усилния труд и здравия разум“.
Новината за първия полет била до голяма степен пренебрегната от света като твърде невероятна предвид скромния произход на изобретателите, които дори не били учени. Дори и след това братя Райт продължили да се занимават и да усъвър-шенстват конструкцията си, докато не били способни да се издигнат без насрещен вятър, като използвали катапулт, да описват бавни кръгове във въздуха и да летят понякога цели минути. През 1905 г. на поле край Дейтън, щата Охайо, Уилбър поставил рекорд от 38,6 километра непрекъснат полет. Но дори местните вестници не схванали какво се случва под носовете им, а маститите коментатори в „Сайънтифик Америкън“ дори през 1906 г. сметнали за нужно да опровергаят слуховете за резултатите на братята с аристократичен сарказъм в статия, озаглавена „Аеропланът на Райт и измислените му постижения“:
„Ако подобни сензационни и изключително важни експерименти се провеждат в една не чак толкова далечна част на страната, при това по тема, която дълбоко вълнува почти всички, възможно ли е да повярваме, че енергичният американски репортер… не би проверил всичко за тях… още отдавна?“
Явно било тъкмо така. Дори когато хората повярвали на братя Райт, те се съмнявали в стойността на направеното от тях. „Нашият скептицизъм касае само практическата стойност на някои от досегашните или възможните постижения на аероплана. Не вярваме, че той въобще някога ще стане комерсиално летателно средство“, изказало се списание „Енджиниъринг мегъзин“.