Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Подобряването на безопасността се случва в ера на дерегулации и спад в цените. Голямото демократизиране на въздушната индустрия през последния половин век с бързите ѝ поврати, нискобюджетните услуги и евтините билети съвпада с революцията в безопасността, но без да води до заобикаляне на правилата. Хърб Келъхър, който почина през 2019 г. на осемдесет и седем, е отявлен кандидат да бъде наречен най-изтъкнатият герой на революцията с бюджетните полети. Той основава компанията „Саутуест“ през 1967 г. по време, когато комерсиалните полети се управляват като картел от спонсорирани от правителството и често национализирани превозвачи. Полетите между щатите в Америка се определяли изцяло от правителството, а компаниите получавали инструкции от Съвета по гражданска авиация за определянето на цените и маршрутите.
По тази причина Келъхър отначало решил, че неговата компания няма да лети извън Тексас. Дори и при това положение съществуващите три компании веднага се сдобили с ограничаваща заповед и не му позволили да лети. Той губел съдебно дело след съдебно дело срещу този картел, докато накрая Върховният съд на Тексас не отсъдил единодушно в негова полза. Дори и след това съдебните битки продължили, но Келъхър бил адвокат и знаел как да ги води. Както посочва авторът Джибран Хан, двете компании „Браниф“ и „Тексас Интернешънъл“ завели оплаквания срещу него в Съвета по гражданска авиация. Келъхър обаче оспорил в съда и спечелил, Съветът отхвърлил оплакванията. Двете компании намерили друг съдия, който няколко години по-рано отсъдил срещу Келъхър в друго дело, и извадили ново запрещение. Върховният съд на Тексас се събрал на спешно заседание и отхвърлил запрещението. През 1977 г. „Браниф“ и „Тексас Интернешънъл“ щели да бъдат обвинени в заговор за монополизиране на индустрията.
„Саутуест“ се издигнала в небесата най-после през 1971 г. и през 1973 г. компанията вече била достатъчно печеливша, въпреки че предлагала ниски тарифи. Това е така до ден днешен, ненадминат рекорд в индустрия, белязана от банкрути и сливания. Сред иновациите на Келъхър била простата идея, че стюардите и стюардесите трябва да бъдат насърчавани да се шегуват, а когато самолетът е готов за излитане, но храната още не е пристигнала, да помолят пътниците да гласуват дали да чакат. Хората обикновено гласували за по-бързо излитане.
През 1974 г. правителството определило твърди цени на самолетните билети, като минимумът за полет със стандартна класа от Ню Йорк до Лос Анджелис бил повече от 1150 долара в днешни пари. Днес билетът е частица от тази сума. Мнозина имитатори на инициативата на Келъхър последвали същия път на снижаване на разходите с различна степен на успех – от Фреди Лейкър до Майкъл О’Лиъри и Бьорн Кьос, основателя на „Норвиджън Еър“. Това са истинските транспортни иноватори на нашето време, наследниците на Стивънсън и Форд.
Да се възхитим на стореното от иновациите. За цялата история на човечеството преди 1820-те години никой не е пътувал по-бързо от галопиращ кон, и то не с тежък товар. Но през 1820-те години изведнъж, без наоколо да има животни, а само купчина минерали, огън и малко вода, стотици хора и тонове стоки и материали започнали да се превозват напред-назад със спиращи дъха скорости. Най-простите елементи, с които винаги сме разполагали, могат да дадат най-невероятни резултати, ако са комбинирани по находчив начин. В началото на следващия век хората се издигат във въздуха или управляват собствени коли по пътищата, което пак е достижение на пренареждането на молекули и атоми в модели, далеч отвъд термодинамичното равновесие.