Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Не че самият Ленгли щял да бъде пилот, той бил твърде велик за нещо подобно. Съмнителната привилегия била дадена на Чарлз Менли, който в 4 часа следобед се качил на борда на аеродрома, песимистично навлякъл подплатена с корк спасителна жилетка. Той стартирал двигателя и след като направил някои настройки, се изстрелял напред, докато наблюдаващата тълпа затаила дъх. Машината се извисила по дъга нагоре във въздуха, зависнала, обърнала се назад, започнала да се разпада и се сгромолясала сред късовете лед във водата на няма и десет метра от плаващата къща. Менли се измъкнал от останките, като ругаел на висок глас. Репутацията на Ленгли била съсипана завинаги.
Фиаското сложило рязък край на подкрепата на правителството за полетите с двигател след цяло десетилетие на пропилени пари. Но само девет дни по-късно на няколкостотин километра на юг на брулен от вятъра пясъчен бряг край самотното рибарско селище Кити Хоук и пред почти никакви зрители двама братя от Охайо наистина щели да осъществят първия задвижван от мотор управляван полет, след като похарчили само частица от бюджета на Ленгли. В 10:35 часа сутринта на 17 декември 1903 г. Орвил Райт легнал на долното от двете крила, за да контролира управлението, по-големият му брат Уилбър се затичал отстрани, за да стабилизира устройството при излитането, и техният „Флайър“ се издигнал плавно от дървената рампа в силния насрещен вятър. Бензиновият му двигател му давал тяга, а двуплощните му криле осигурявали подемна сила. Дванайсет секунди и 37 метра по-късно докоснал земята на ските си. Свидетели били само петима души. По-късно същия ден Уилбър летял почти минута и изминал повече от 240 метра.
Ленгли направил всичко погрешно – похарчил много пари, разчитал на правителството, консултирал се с малцина, построил устройството си от нулата, вместо да напредва постепенно и да решава проблемите един по един. Братя Райт обаче направили всичко правилно. Като опитни производители на велосипеди и старателни занаятчии, те работили систематично, стъпка по стъпка преминали през всички предизвикателства и разрешили проблема с моторното летене. Първо пишели на други и черпели от опита им, особено от немския конструктор на безмоторни самолети Ото Лилиентал (който загива при катастрофа с едно от устройствата си през 1896 г.) и от един ексцентричен френски американец от Чикаго на име Октав Шанут, който направил отлично изследване на проблемите, които трябвало да бъдат преодолени, и сам бил възелче в огромна мрежа на обмен на идеи за полетите. Братя Райт пратили на Шанут общо 177 писма. Братята освен това много внимателно наблюдавали реещи се птици. От всичките си проучвания събрали зрънце по зрънце важни идеи като примерно за извивката на аеродинамичния профил на крилото и как тя осигурява подемна сила, осъзнали концепцията на двуплощника и как да управляват самолета чрез система от въжета и макари, захванати за крилете. През 1900 г. те построили безмоторен самолет, закарали го на части до ветровитите бариерни острови край бреговете на Каролина и го изпробвали първо вързан като хвърчило, а след това като лягали върху него, когато той се издигал във вятъра след засилване. През 1901 г. въпреки истинската чума от комари и бурното време братя Райт си направили лагер в Кити Хоук заедно с двама помощници и Октав Шанут. Направили някои промени в конструкцията, но открили, че така безмоторният самолет не се представя толкова добре, колкото миналата година. Машината бързо набирала височина, но твърде лесно зависвала във въздуха. Оказало се, че при препоръчаното от Лилиентал съотношение между височината и ширината на извитото крило от 1:12 (което те копирали) то било твърде извито. С по-плоски крила при съотношение 1:20 самолетът отново се държал добре във въздуха.