Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Същото би могло да се каже и за Охайн. И двамата били брилянтни пионери, повлияли на курса на историята, но реактивният двигател щял да се появи и без тях. Любопитно е, че те се срещат чак през 1966 г., когато Охайн работи за Военновъз-душните сили на САЩ, а Уитъл отдавна се бил пенсионирал.
Също като радара и компютъра, реактивният двигател се смята за рожба на военновременната изобретателност. Но както е и при другите случаи, ключовата работа всъщност е свършена далеч преди началото на враждебните действия както във Великобритания, така и в Германия и е невъзможно да се каже колко бързо щял да бъде разработен и комерсиализиран реактивният двигател в една паралелна Вселена, в която 1940 г. е била просперираща и мирна.
След Втората световна война надпреварата за подобряване и усъвършенстване на реактивния двигател за пътнически и военни самолети се пренесла основно между три големи компании – „Прат и Уитни“, „Дженерал Електрик“ и „Ролс-Ройс“. Героичната ера била отминала, сега екипите от инженери извър-швали хиляди експерименти и правели купища изчисления, постепенно повишавали мощността и ефективността на реактивните двигатели в преобразуването на топлината в работа, докато достигнали днешните 40 процента. За сравнение, ефективността на първите реактивни двигатели на Охайн и Уитъл била едва 10 процента.
Иновации в безопасността и разходите
Наистина необикновеното подобрение в безопасността на пътуването по въздуха е пример за постепенна, но широко разпространена иновация с истински ефект. През 2017 г. за пръв път няма смъртни случаи заради разбил се пътнически самолет. Имаше фатални инциденти с товарни самолети, частни самолети и витлови самолети, но не и с пътнически реактивни самолети. Същата година са извършени рекордните 37 милиона полета. Броят на жертвите при въздушни катастрофи в света намалява стабилно от над 1000 души на година през 1990-те до едва 59 души през 2017 г., въпреки че броят на пътниците се е увеличил многократно. Общата тенденция се запазва въпреки двата инцидента през 2018 г. в Индонезия (189 жертви) и в Етиопия през 2019 г. (157 жертви) със самолети Боинг 737-МАХ 8, причинени от компютърни грешки. Тези две изключителни трагедии само подчертават колко редки са вече подобни катастрофи, но пък оставиха на земята цяла флота такива самолети.
Сравнението с данните отпреди половин век е още по-стряскащо. Днес във въздуха има над десет пъти повече хора, отколкото през 1970 г., но според Мрежата за авиационна безопасност броят на смъртните случаи тогава е бил над десет пъти по-голям. През 1970 г. е имало 3218 жертви на трилион изминати километри. През 2018 г. смъртните случаи са само 59, което е 54-кратно намаление. В Америка днес е поне 700 пъти по-вероятно човек да загине в автомобил, отколкото в самолет на базата на изминатите километри.
Намаляването на въздушните катастрофи е толкова рязко и внушително, колкото е и намаляването на цената на микрочиповете в резултат на Закона на Мур. Как е постигнато това? Отговорът, както и при повечето иновации, е, че това се случва постепенно като резултат на усилията на много различни хора да направят много различни неща. Като ранен пример може да се посочи Алфонс Чапанис през 1940-те години, който получава задачата да определи причините за катастрофите в Армейския въздушен корпус. Той забелязал, че уморените пилоти при кацане понякога вместо задкрилките дърпат лоста за колесника. Контролните уреди били еднакви по форма и разположени един до друг. Той препоръчал да бъдат сменени мястото и формата, така че лостът за колесника да прилича на колело, а този за задкрилките да прилича на задкрилка.
Но като цяло голямата разлика след 1970-те години се дължи на широко разпространеното използване на скучни, не чак толкова технологични, но жизненоважни практики като техники за „управление на ресурсите на екипажа“, предполетните проверки и кръстосаните проверки между членовете на екипажа и културата на предизвикателство.
През 1992 г. полет на „Еър Интер“ с модерен Еърбъс 320 се разбива в планина, докато се снижава за кацане на летището в Страсбург. Загиват осемдесет и седем от общо деветдесет и шест души на борда. Валял сняг, било тъмно, но роля в инцидента имали много други фактори, като всички можело да бъдат избегнати. Основната причина за нещастието е, че екипажът избира погрешен режим на система за управление на полета и насочване – режим „вертикална скорост“ вместо „ъгъл на наклон на траекторията“. Много лесно било да се допусне тази грешка, но забелязването ѝ било много трудно. Това означава, че когато екипажът въвел числото „33“, самолетът започнал да се снижава с 1005 метра в минута вместо с 3,3 градуса, но на дисплея това не се виждало ясно. От въздушния контрол подали на екипажа погрешни данни, това предизвикало объркване в кабината, принос имали също слабата комуникация и липсата на кръстосани проверки. Накрая, самолетът не бил оборудван със система за предупреждение при опасно приближаване до земята, тъй като се смятало, че тя ще подава твърде много фалшиви сигнали в планински райони. Както показват подобни случаи, специалистите по безопасност трябва да се съобразят с множество технологични, процедурни и психологически фактори, за да направят полетите по-сигурни. Най-важното е да се учим от грешките си като при този инцидент, а резултатите от разследванията да се споделят открито и прозрачно с целия свят. Удивителната безопасност на съвременната въздушна индустрия е постигната съвсем буквално чрез проби и грешки. Методите ѝ са приложени и в други сфери като хирургия и проучвания на шелфов нефт и газ.