Кратка история на иновациите

Но епизодът с Йелинек напомня, че в първите години на автомобилната индустрия, както и в първите години на компютрите, мобилните телефони и множество други иновации, изобретателите смятали, че разработват луксозни стоки за средната и богатата класа. Трябвало да се намеси един син на фермер от Детройт, за да превърне автомобила от луксозно изобретение в иновация за всеки – удобство по джоба на обикновения човек. Хенри Форд направил революция в индустрията след 1908 г., пратил парните и електрическите коли в историята и направил колите достъпни за масите. Той толкова дълбоко променил поведението на хората, че автомобилът, а не самолетът, е представителната технология на XX в., както парната машина е била през XIX в.

В началото ексцентричният и упорит Форд изглеждал незначителен конкурент на автомобилния пазар. В моделите му имало малко технически новости. Два пъти основавал автомобилни компании, които се проваляли, като просто се опитвал да подражава на скъпите германски и френски конструкции. Изоставил първата компания, а втората го уволнила. Третият му опит с безличния дизайн на „Модел А“ го оставил почти без пари, но успял да продаде достатъчно коли, за да се задържи над водата. Форд обаче бил истински неуморен гений в контролирането на разходите и започнал да прави автомобили, които били по-прости от повечето на пазара, сравнително евтини, а щели да стават и още по-евтини с масовото производство. „Модел Т“, прочутата „Ламаринена Лизи“, бил здрав и достатъчно надежден, за да допадне на фермерите от Средния Запад, които трябвало да ходят до градовете. През 1909 г. Форд продавал „Модел Т“ още с излизането на готовите коли от завода и мислел на едро. Имало толкова малко павирани пътища, че основната конкуренция си оставали конете. Както заявява компанията на Форд в една от рекламите си: „Старият Добин, семейният впрегатен кон, тежи повече от автомобил „Форд“. Но той има само 1/20 от силата на „Форд“, не може да върви нито толкова бързо, нито да стигне толкова далеч, разходите по него са по-големи, а колата струва почти толкова“.

Кой тогава е изобретил автомобила с двигател с вътрешно горене? Също като при парната машина и (ще го покажа по-късно) компютъра няма лесен отговор. Форд превръща колата в повсеместен и евтин продукт, Майбах ѝ придава всичките познати черти, Левасьор прави ключовите промени, заради Даймлер се движи както трябва, Бенц измисля, че може да използва петрол, Ото създава цикъла на двигателя, Леноар изработва първите груби версии, а Де Ривас предвещава историята. Но дори и в тази оплетена история пропускаме много имена: Джеймс Аткинсън, Едуард Бътлър, Рудолф Дизел, Арман Пежо и много други. Иновацията не е отделно явление, а колективна, бавно развиваща се и объркана мрежа от събития.

Успехът на двигателя с вътрешно горене е предимно термодинамичен. Както заявява Вацлав Смил, ключовата мерна единица е грамове към ват (г/В) – каква маса е нужна за създаването на определено количество енергия. Човешките същества и впрегатните животни работят при около 1000 г/В. Парните машини снижават съотношението до около 100 г/В. „Мерцедес“-ът на Йелинек работел при около 8,5 г/В, а „Форд Модел Т“ – при едва 5 г/В. Разходите продължили да падат. През 1913 г. човек със средни доходи в Америка трябвало да работи 2625 часа, за да спечели достатъчно да си купи „Модел Т“. През 2013 г. той или тя трябва да работи само 501 часа, или само 18 процента, за да си позволи „Форд Фиеста“ с предпазни колани, въздушни възглавници, странични прозорци, огледало за обратно виждане, отопление, скоростомер и чистачки. „Форд Модел Т“ нямал такива екстри.