Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Страна
Средно
Никарагуа
480,24
Демократична република Конго
410,92
Ангола
293,79
Бразилия
266,57
Перу
198,00
Боливия
184,28
Аржентина
148,17
Украйна
133,84
Азербайджан
109,25
Армения
100,67
Таблица 3. Десетте страни с най-висок средногодишен прираст на предлагането на широките пари, 1960 – 2015 г.
Годишно нарастване на паричното предлагане
Страна/регион
1960-2015
1990-2015
Съединени щати
7,42
5,45
Еврозона (19 страни)
5,55
Япония
10,27
1,91
Обединено кралство
11,3
7,28
Австралия
10,67
9,11
Канада
11,92
10,41
Швейцария
6,5
4,88
Китай
21,82
20,56
Швеция
7,94
6
Нова Зеландия
12,3
6,78
Таблица 4. Среднопроцентно нарастване на предлагането на широки пари при десетте най-големи световни валути.
През периодите на хиперинфлация хората в развиващите се страни продават наличните си национални пари, за да купуват трайни предмети, суровини, злато и чуждестранни валути. Международните резервни валути – като долара, еврото, йената и швейцарския франк – са достъпни на повечето места по света, дори на черния пазар, и задоволяват значителна част от глобалното търсене на възможности за запазване на стойност. Причината за това се изяснява, когато разгледаме прираста на предлагането им, който е сравнително нисък във времето. Предвид факта, че те представляват основни варианти за запазване на стойност по целия свят, струва си да разгледаме нарастването на предлагането им отделно от по-нестабилните валути. Сегашните десет най-големи валути на валутните пазари са представени в Таблица 4, заедно с годишното нарастване на предлагането им като широки пари за периодите 1960-2015 г. и 1990-2015 г.[64] Средното нарастване за десетте най-ликвидни международни валути е 11,13% за периода I960-2015 г. и само 7,79% за периода 1990-2015 г. Това показва, че валутите, които са най-добре приети по целия свят и са с най-голяма продаваемост, имат по-високо съотношение запас – прираст от останалите валути, както би предсказал анализът в тази книга.
През седемдесетте и осемдесетте, когато започва ерата на плаващите обменни курсове на националните валути, повечето страни преминават през висока инфлация. Положението се подобрява след 1990 г., когато спада средното нарастване на паричното предлагане. Данните на ОИСР показват, че между 1990 и 2015 г. в страните – членки на тази организация – годишното нарастване на паричната маса е средно 7,17%.
Фигура 7. Годишно нарастване на широките пари в Япония, Великобритания, САЩ и Еврозоната.
Виждаме, че предлагането на големите световни валути по принцип расте с предвидимо ниски темпове. Развитите икономики имат по-слабо увеличение в предлагането на валутите си от развиващите се икономики, които преживяха по-големи повишения на цените и епизоди на хиперинфлация в недалечното минало. В напредналите икономики широките пари нарастват обикновено с между 2% и 8%, или средно с 5%, и рядко достигат двуцифрени числа или спадат в негативна територия. В развиващите се страни наблюдаваме далеч по-непостоянни темпове на растеж, които достигат двуцифрени, често трицифрени, а понякога дори четирицифрени нива. Понякога потъват и в негативна територия, което отразява финансовата нестабилност на тези страни и валути (Виж Фигура 7).[65]
Петпроцентов годишен растеж може и да не изглежда много, но той би удвоил паричната маса само за 15 години. Това е причината среброто да загуби монетарното състезание със златото, чието по-бавно нарастване означава далеч по-бавно ерозиране на покупателната сила.
Хиперинфлацията е вид икономическа катастрофа, която е уникална за правителствените пари. Няма примери за хиперинфлация в икономики, които са използвали златен или сребърен стандарт. Дори парите артефакти като мънистата и раковините, които са загубили монетарната си роля с времето, обикновено са я загубили постепенно, като новопоявилата се валута поема все повече покупателна сила от старата. При правителствените пари, при които разходите за производство клонят към нула, обаче става възможно цяло общество да види как спестяванията му под формата на пари се изпаряват в рамките на няколко месеца, дори седмици.
Хиперинфлацията е далеч по-зловредно явление от загубата на икономическа стойност от голям брой хора. Хиперинфлацията представлява пълен срив в структурата на икономическото производство на обществото, изграждана столетия и хилядолетия. Със сриването на парите става невъзможно да се търгува, произвежда, да се прави каквото и да било, освен човек да се бори за самото си оцеляване. Когато изгражданите от столетия производствени структури се сринат поради неспособност на потребителите, производителите и работниците да се разплащат помежду си, започват да изчезват стоките, които хората приемат за даденост. Капиталът се унищожава и се продава, за да се финансира потребление. Първо си отиват луксозните стоки, но скоро ги следват основни продукти, нужни за оцеляването. И така, докато хората не бъдат докарани до варварско състояние, при което се налага да се защитават и да се борят даже за храната си. Със значителното влошаване качеството на живота на индивидите, отчаянието започва да се превръща в гняв, търсят се изкупителни жертви. От ситуацията се възползват най-големите демагози и опортюнисти сред политиците, които подклаждат гнева на хората, за да се доберат до властта. Най-жив пример е инфлацията във Ваймарската република през двайсетте, която не само води до унищожаване и разбиване на една от най-напредналите и проспериращи икономики на света, но също така позволява идването на власт на Адолф Хитлер.