Хари Потър и огненият бокал

— А сега, да приветстваме… ирландския национален отбор по куидич! — изкрещя Багман. — Представям ви… Конъли! Райън! Трой! Мълет! Моран! Куигли! Иииииии… Линч!

Седем зелени мъглявини нахлуха над игрището. Хари завъртя копчето за скорост и забави движението на играчите, за да прочете надписа „Светкавицата“ на всяка от метлите и имената на играчите, извезани със сребро на мантиите им.

— А ето го и съдията, пристигнал чак от Египет — уважавания председател на Международната асоциация по куидич Хасан Мустафа!

На стадиона излезе дребен и мършав магьосник, съвсем плешив, но с мустаци, с които можеше да съперничи на вуйчо Върнън, и със златиста мантия в тон с оформлението на стадиона. Изпод мустаците му стърчеше сребърна свирка, под едната си мишница носеше голяма дървена кутия, а под другата — метла. Хари настрои всевизора си на нормална скорост и видя как Мустафа яхна метлата и ритна кутията. Оттам излетяха във въздуха четири топки — червен куофъл, два черни блъджъра и мъничък крилат златен снич, който Хари успя да зърне за миг, преди да изчезне от погледа му. С остро изсвирване Мустафа се понесе във въздуха след топките.

— Иииииии… НАЧАЛО! — изкрещя Багман. — Това е Мълет! Трой! Моран! Димитров! Отново Мълет! Трой! Левски! Моран!

Хари никога не бе присъствал на такъв куидичен мач. Той притискаше всевизора много силно към очите си и очилата му впиваха в носа. Скоростта на играчите бе невероятна. Гончиите си подаваха куофъла толкова бързо, че Багман успяваше само да съобщава имената им. Хари завъртя дясното копче на всевизора си на „Бавно“, натисна бутона „Кадър по кадър“ и загледа играта забавено, с просветващи пурпурни надписи, пробягващи през изображението, а шумът на тълпата отекваше в тъпанчетата му.

„Атакуваща тактика Хоксхед11“ прочете той и видя как тримата ирландски гончии се скупчиха — Трой бе в средата, малко пред Мълет и Моран, — и връхлетяха българите. Проблясна надпис „Маневра Порсков“ и Трой се престори, че тръгва с куофъла, за да заблуди българската гончийка Иванова, а всъщност го подаде на Моран. Българският бияч Волков силно замахна към преминаващия блъджър с малката си бухалка и го запрати срещу Моран. Ирландката се наведе да избегне блъджъра, изпусна куофъла и Левски, който летеше отдолу, го хвана…

— ТРОЙ ОТБЕЛЯЗВА! — изрева Багман и стадионът се разтресе от бурни аплодисменти и радостни възгласи. — Десет на нула за Ирландия!

— Какво? — провикна се Хари, като бясно заоглежда с всевизора си. — Но Левски хвана куофъла!

— Хари, ако не гледаш мача на нормална скорост, ще пропуснеш още много неща! — извика Хърмаяни, която подскачаше на стола си и размахваше ръце, докато Трой правеше почетна обиколка над игрището.