Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
В отчаянието си Фулхенсио се помъчи да ги отстрани. Но само напъните на десетина или дванайсет снажни мъже биха могли да ги помръднат.
— Проклети да са! Ние сме хванати! — възкликна Фулхенсио.
— Някой отвън е причинил срутване. Хората от компанията са ни разкрили — заключи мрачно Норберт.
— Ако, предупреден от шума при срутването, Натаниел дойде насам, ще бъде беззащитен пред тях — предсказа Фабрегас.
— От трясъка на гръмотевицата едва ли е чул нещо. Но все едно е. При всички случаи ще го нападнат — проговори Норберт с горчивата прозорливост на човек, който се смята безвъзвратно загубен.
— С нищо не можем да му помогнем. Нито даже да го предупредим! — въртеше се ядосан от безсилието си Фулхенсио.
— Стой тук, може да чуеш нещо. През това време ще проверя дали тази бърлога води нанякъде, макар че подир случилото се много се боя, че не стига доникъде.
Долепен до току-що падналата стена, Фулхенсио остана да дебне. Норберт тръгна към дъното да търси отговора.
В това време Марис, който изобщо не знаеше какво се бе случило, се канеше да отвори с голяма предпазливост загадъчния метален сандък. Погълнат от своето начинание, той не усети, че сега съвсем близо зад гърба му една заплашителна и потайна сянка, която преди това бе издала победоносния смях, се готвеше да срине окончателно последните надежди на слезлите от яхтата пътници.
Опасното решение на Анастасе Казацкян
През това време обстановката на «Дедал» бе непоносима. Непрестанните повиквания до Корнелиус оставаха все така без никакъв отглас. Разбушувалото се яростно море заплашваше да преобърне всеки миг яхтата. Изидор де Маливерт не се върна. Хората от яхтата сметнаха, че огромните вълни са му попречили и са го заставили да се присъедини към групата на Натаниел Марис. Нищо не знаеха за съдбата му — бързината, с която бе вкаран в действие планът за нахлуване, не позволи да бъде пренастроен главният предавател на друга честота. Нямаха никаква връзка с Тьокланд.
В тази съдбоносна минута Минос успя да хване неочаквано последния осведомителен бюлетин, предаван от радио Дондрапур във всекидневната му програма.
«… съвсем изненадващо публикуваното комюнике днес в пет часа подиробед Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд съобщи, че нейният президент мистър Анастасе Казацкян, подтикнат от наложителни съображения, се е видял принуден да закрие международния конкурс, провеждан под негово шефство. В такъв случай баснословната парична награда няма да бъде дадена никому. Вследствие на това пробните изпитания и приемането на кандидати са прекратени. Всички, които са добили право да участвуват и очакват да бъдат натоварени тази вечер на лодката, никога няма да заминат за Тьокланд.
Веднага след като новината на компанията бе разпространена, канторите й в Дондрапур бяха опразнени и затворени. Нейните служители са изчезнали и нищо не се знае за местонахождението им.
По тази причина не ни беше възможно да допълним съобщението с повече данни. Засега не се знае какво становище ще вземе нашето правителство относно престоя на постоянния надзирател в Тьокланд или относно другите страни на този въпрос.
Нашата предавателна станция ще дежури непрекъснато. Щом получим нови сведения и подробности, ще ви осведомим своевременно.»
— Давате ли си сметка? — възкликна Валентина Маркулова. — Часът на посланието на компанията съвпада почти напълно с времето, когато бе прекъсната връзката ни с Корнелиус!
— Голямата упоритост на Казацкян може да бъде пречупена само от непредвидено събитие, което той не може да контролира — рече Марлен, като влагаше огромно старание да изтълкува действията на президента. — Нещо много сериозно трябва да се е случило!
В този миг великанска вълна подхвърли «Дедал» няколко метра над развълнуваното море, запращайки го после в бездна от разпенена вода. По чудо яхтата не се преобърна, но пътниците й се изпотъркаляха по пода, докато успяха да се хванат за нещо устойчиво.
Това може би беше последното предупреждение на морето, готово да ги погълне завинаги. Сред грохота, който предвещаваше подводен земетръс, четиримата мокри до кости «моряци», като плюеха вода, стигнаха бързо до решение, наложено им от обстановката.
— Ако преди това не потънем, ще се подслоним в пристана — извика Манцони. — Щом стъпим на острова, ще видим какво може да се направи.