Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
— Обаче ще се опитат да разберат. Странен човек като Казацкян е способен да подозира най-лошото. Възможно е като предястие преди вечерята да ни подложи на подробен разпит — наруши мълчанието си Валентина Маркулова.
— Те ни го напомниха — намираме се в техни териториални води. Дори биха могли да ни предадат на правителството в Дондрапур — подхвърли Манцони със страх, че всичко ще отиде на вятъра, преди да е настанал върховният миг.
— Не, похватът на Казацкян не е такъв. Сигурно той най-много е заинтересуван правителството да не си пъха носа в работите му — следвайки привичките на своята професия, Маливерт се мъчеше да внесе ред в новите данни. — Ще видите как ще се опита да разбере всичко сам, с помощта на копоите си. Само от тях трябва да се пазим.
— Сега вярвам, че трябва да се пазя от тях! Тези типове са готови на всичко, достатъчно е да ги погледнеш — все така неспокоен, Минос предаваше тревогата си и на останалите.
В течение на няколко минути те продължиха да обсъждат положението. Поканата беше уловка. Постоянният надзирател на правителството беше уплашен и не проверяваше нищо. Имаше ли възможност да отхвърлят неприятната вечеря, без да излагат на опасност Корнелиус? Ще могат ли да подновят връзката подир всичко това? Докъде беше готов да стигне мистър Казацкян? Да вдигнат тревога в Дондрапур, би могло да бъде погрешна стъпка, все още нямаха точни доказателства срещу компанията. Щеше ли Тьокланд да стане тяхна гробница?
Накрая, като обобщи всички мнения с помощта на опита си да прилага логиката към сложните въпроси, Валентина Маркулова набеляза план за действие през следващите часове.
— Пред нас е почти целият подиробед. После, предвид новите събития, ще решим дали да отидем, или не на срещата с мистър Казацкян. Отсега нататък ще действуваме с удвоена предпазливост, моторниците на компанията могат да се появят всяка минута. Няма да променяме местонахождението си, за да не събудим подозрение. Веднага ще пуснем в действие втората част от предначертания план, макар че предвиждахме да го направим по-късно. Натаниел, Фулхенсио и Норберт ще слязат от яхтата още сега. Те единствени могат да го сторят, тъй като хората от моторницата не знаят за присъствието им. Изидор ще ги придружи, за да се върне после с лодката, защото онези от острова биха забелязали, че я няма. Ако слезлите ги грози опасност да бъдат открити, указанието е да се разпръснат. Ако някой бъде заловен, ще настоява да го заведат при постоянния надзирател. Ако той не е на работа или е изчезнал, а положението е много сериозно, ще стреля със сигналния пистолет, който всеки от нас носи със себе си. Тогава останалите ще предприемат окончателно нападение. Нужно е обаче да не избързваме и да не се поддаваме на паниката — нашият главен неприятел. Трябва да се пазим от някое прибързано решение, за да не разкрием играта си преждевременно. Сполука на всички и нека това приключение скоро да има добър завършек.
Членовете на спешно събраната изследователска група се разшетаха отново, макар че повечето от тях не бяха свикнали на преки действия; възбудени бяха от силното влияние, което загадката на Тьокланд упражняваше над тях, и от общото желание да помагат на Корнелиус до краен предел на силите си.
Докато лодката с определените четирима пътници се отправяше към островчето със скалистия бряг, който се спускаше отвесно над водата, останалите на яхтата включиха отново предавателя и пратиха ново съобщение:
«Пречката преодоляна. Пречката преодоляна. Засега никакви спънки. На борда всичко наред. Подновяваме връзката. Съобщи положението. Край на предаването.»
Вместо очаквания отговор, по веригата за приемане се настани мрачно мълчание.
— Не отговаря! — забеляза ненужно Минос, защото всички си даваха сметка, че дешифраторът не отбелязва нищо.
— Повтори предаването два, три пъти, колкото е необходимо! — настоя Манцони.
«„Дедал“ вика Корнелиус. „Дедал“ вика Корнелиус. Съобщи положението. Край на предаването.»
Все по-начесто и по-настоятелно посланието се носеше в ефира. Нямаше и помен от отговор.
Преварвайки всякаква забележка от страна на приятелите си, Минос от своя гледна точка направи бърза диагностика.
— Не е възможно микропредавателят му да се е повредил. Има постоянен капацитет на действие при всякакви изпитания в продължение на пет хиляди часа. Нещо сериозно трябва да се е случило с Корнелиус.
— Настоявай, изпращай му съобщението всеки трийсет секунди — невъзмутимо рече Валентина.
— Да, но ако не отговаря? — Минос имаше определена слабост да смята всичко за загубено.