Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
— Може да е от атмосферата, заредена е с електричество, дори изглежда, че дъхът скърца…
— Да не губим повече време, Натаниел — измънка Фулхенсио. — Трябва да намерим подслон, ако завали дъжд.
— Възможно е да намерим нещо повече, ако обиколим скалите. Хайде!
С удвоена предпазливост, почти хлъзгайки се с ботушите си по скалистите издатини, те продължиха да навлизат в острова. В разредения въздух вече не витаеше усещането, че някой ги дебне. Единствената им грижа беше да се доберат до близката цел.
Когато накрая стигнаха до една висока скала, разбраха, че предсказанието на Норберт излезе вярно. Спелеологът не можа да сдържи едно радостно възклицание:
— Знаех си го! Мястото отговаря на всички изисквания.
Без никакви препятствия и ненаблюдавано, в основата на скалите зееше каменно гърло.
— Ама ти си бил прав! И като си помислиш, че оттук можем да се проврем в лабиринта без «Договор за изследване», ха-ха-ха! — засмя се звучно Фулхенсио, забравил за неотдавнашната си предпазливост.
— Не викай толкова силно! Да влизаме. Тепърва ще видим дали пещерата е задънена, или продължава под земята — настоя Дип, който гореше от желание да провери как стоят нещата.
Докато приятелите му претърсваха вътрешността, Натаниел все се оглеждаше подозрително, привидно напълно спокоен.
— Преди да влезем, трябва да се уверим, че наоколо няма никой. От онова баирче ще мога да огледам известна площ. Връщам се веднага. През това време се скрийте до входа и следете за всеки даден от мене сигнал.
Норберт и Фулхенсио одобриха благоразумието на Натаниел и почакаха, докато той се отдалечаваше, но нетърпението им беше голямо — струваше им се, че тайната на лабиринта е почти на педя от тях.
Натаниел, напротив, беше много подозрителен.
Леснината, с която досега навлизаха в острова, му приличаше на нож е две остриета.
— Понякога спокойствието е наметка, която прикрива клопка — повтаряше си той, докато се придвижваше към избраната наблюдателница, сякаш самата мисъл за това му служеше като предпазен талисман.
Въпреки черните предвиждания, които минаваха през главата му, той не забави ход. След малко изпълзя на скалите, които хем го прикриваха, хем му позволяваха да разгледа широк пояс от каменистата местност.
Никакъв човек не се появи в зрителното му поле. Все пак нещо привлече погледа му — недалеч, полускрит сред скалите, лежеше изоставен някакъв метален сандък, надписан с условните знаци на компанията.
— Макар че в него би се побрал човек, не вярвам някой агент на Казацкян да го използува за караулна будка — рече си на шега той. — Нито пък има вид на експлозив. Едва ли е оставен нарочно, но не би било зле да проверя дали има нещо в него. Макар че, ако после излезе, че с празен…
Марис искаше да се убеди, че не си струва труда да се излага на опасност. Но при вероятността сандъкът да съдържа нещо насочващо или полезно за плановете им, той не пожела да се откаже. Във владенията на президента на Тьокланд всяко нещо можеше да бъде следа или знак, който би помогнал да намерят пътища към лабиринта.
С помощта на гримаси и жестове, които всички много добре знаеха, Натаниел показа на двамата си приятели, че няма повод за тревога наоколо. После ги осведоми, че ще направи малко разследване, което ще му отнеме най-много три-четири минути.
Норберт и Фулхенсио отвърнаха по същия начин, като му препоръчаха да бъде благоразумен. Мракът в пещерата зад гърба им продължаваше да ги изкушава. Желанието им колкото се може по-бързо да я изследват растеше с всеки изминал миг и те не можаха да устоят на повика на една неизвестност, тъй склонна да се разсее. Навлязоха припряно няколко метра в спускащия се надолу тунел, двамата наведнъж…
Навярно един опитен патрул, тръгнал на разузнаване, не би допуснал подобна грешка. Ала те, въодушевени преследвачи на загадки, по случайност в разузнавателна акция, я извършиха.
Слиса ги силен грохот от сгромолясващи се скали, който съвпадна със страхотен гръм — предпоследен предвестник на бурята. Ако беше възможно, сред трясъка на камъните и природните стихии щяха да чуят победоносен кикот. За миг малкият вход на галерията бе задръстен от огромни скални отломъци.