Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се, ще ни посрещнат с отворени обятия, вместо вечеря, ще ни дадат «лека закуска». По-добре да изпия цял литър солена вода, отколкото да опитам «ястията» на мистър Казацкян — рече Минос, който явно се боеше повече от хората на Тьокланд, отколкото от жадния за корабокрушенци океан.
— Дори да нямаше буря, трябваше да отидем на всяка цена — уточни Марлен, вкопчила се в някакви въжета. — Закриването на конкурса и мълчанието на Корнелиус променят всичко.
— Сигурно се нуждае от бърза помощ. Трябва да се намесим, преди да е станало прекалено късно, макар и да разкрием по този начин играта си — добави Валентина Маркулова, като нарочно не спомена морските усложнения и даде последното, единствено възможно наставление.
И тъй вдъхновените изследователи, пристигнали в Индийския океан с намерението да приложат научните си знания и силата на въображението си в най-невероятното изпитание, обречени на отчаяна борба да оцелеят, започнаха своето сражение с вълните, с надеждата да не се издавят и в същото време — да помогнат приключението на Берцот да не завърши с гибелен край.
Ала бурята, стигнала най-връхната точка на яростта си, издигаше хиляди клопки между тях и целта им.
Точно в тези минути, чувствувайки се разнищен от неуправляеми сили, които нямаха нищо общо с Корнелиус и приятелите му, Анастасе Казацкян бе започнал в кабинета си трескава разрушителна работа.
Натрупало енергия, изнемощялото му тяло, изглежда, се готвеше за последната си битка. В една застрашително нарастваща клада той хвърляше всичките си планове, ръкописи и книжа.
Отвън, смутени и гневни, неколцина от хората му, чийто вид сега бе по-отблъскващ от всякога, спореха на глас, обаче не смееха да се намесят.
Вътре, задушен от топлината и пушека, без да прекъсва работата си, исполинският мършав президент шепнеше с горчивина, почти плачейки, незавършени изречения:
— … ако дойде страшният миг, невероятното зазоряване, денят на безкрайната прозрачност, нека стане наведнъж, без предварително известие, без страх и без страдание… може всичко да продължи известно време както винаги, без страхът от съмнението…
Лицето му вече не се променяше така внезапно. Сега той приличаше на старец, който е на границата на силите си.
— … всичко вече е загубено, направих всичко възможно, но не стигна… Корнелиус Берцот беше най-голямата ми и последна надежда… сега съм сигурен, жестоко и пагубно сигурен, че той никога няма да стигне дотам…
След като изгори книжата, Казацкян пристъпи към прага, като се опитваше да се измъкне от стаята, в която вече не можеше да се диша.
— … би могъл да бъде най-красивият миг в историята, денят на утвърждаването на нашия свят… можеше…
Когато вече се канеше да излезе, той видя, че вратата е обсадена — разбунтуваните мъже, които бяха спорили, му препречваха пътя.
Разгорещен и предизвикателен, от тълпата се отдели един мъж. Не носеше като останалите работна дреха, облечен беше във военна униформа, разкопчан и небрежен, със звездички на полковник от войската на Дондрапур. Виждаше се съвсем ясно, че е главният подбудител на размирицата. Той се нахвърли грубо срещу мистър Казацкян:
— Стига вече съзерцания и преструвки, стара лисицо! Тази комедия не може да продължава нито миг повече. Престанете да се правите на луд и кажете веднъж завинаги за какво сте дошли на Тьокланд или в противен случай…
Тонът му беше заплашителен. Не се шегуваше. Останалите типове мълчаливо подкрепяха дързостта на военния.
Изненадващо Анастасе Казацкян превъзмогна явната си слабост, гласът му се издигна и отекна оглушително над наглите думи на разгневения водач.
— Разбирам в известна степен неверността на моите хора, но вие, проклет глупако, сте единственият, който няма никакво право да иска нещо. Погълнете отровния си език, предател такъв! — изплющя като камшик отговорът. — Вашето правителство не ви е изпратило тук, за да насърчавате безсмислени бунтове, «господин постоянни надзирателю»! Вие трябва да наглеждате само как се спазва договорът, а в това отношение не е имало нарушение. Така че… назад!
Макар и изненадан от убедителния довод, подстрекателят изкрещя заповеднически:
— Това е последната ви възможност! Що за дяволии искате да измъкнете от острова? Залежи ли има скрити тук? Или съкровища, заровени от пиратите? Минерали с несметна стойност? Каквото и да е, кажете го най-после. Няма да постигнете своето, искаме си нашия дял. Говорете или ще ви убия тук на място!
По лицата на размирниците премина тръпка — мистър Казацкян бе избухнал в ужасяващ смях.