Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Когато моторницата на компанията беше вече толкова близо, сякаш се готвеше да ги удари с носа си, тя внезапно изви и спря с десния борд до тях.
— Сигурно ще ни проверяват — прошепна Минос Тахтер така, че можеха да го чуят само приятелите му.
— Никой да не губи самообладание. Може да хвърлят само един поглед — добави Валентина Маркулова, като казваше половината от това, което си мислеше.
— Най-малкото ще ни заповядат да обърнем и да отплаваме оттук с пълна скорост — рече мрачно Минос Тахтер, най-черногледият в групата.
— Няма да се отърват толкова лесно от нас — подхвърли Изидор Маливерт. — Не можем да оставим Корнелиус сам. При всички случаи ще се престорим, че си заминаваме, а по-късно ще се върнем.
— Вижте, те са четирима. Гледат ни, сякаш сме мишени на стрелбище. Какво ли им дава този Казацкян, за да ги държи в такова покорство? — не разваляше доброто си настроение Манцони дори в най-лошите мигове.
Един от агентите на компанията взе мегафон, който бе скрит дотогава.
— Мистър Анастасе Казацкян, президент на Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд, има честта да ви покани днес в девет часа вечерта в лагера на островчето. Голямото уважение, с което е удостоен нашият президент от присъствието на такива знаменити пътници в териториалните води на компанията, може да се сравнява единствено с удоволствието вие да му окажете чест, като приемете гостоприемството му.
След като изкряска посланието, онзи тип изчака известно време, без да престава да ги гледа. Тримата му приятели вършеха същото, като угодливи пирати, готови за изненадващо нападение.
Накрая с по-мрачен и безличен глас, почти заповеднически, този с мегафона попита:
— Какъв е отговорът?
На «Дедал» бе настанал смут. Поканата по всичко напомняше на клопка, миришеше на съблазнителна отрова. Можеха да дадат само стратегически отговор. Подир кратко съвещание със своите приятели Изидор де Маливерт взе думата.
— Разбира се, ние сме възхитени от поканата, макар че не знаем на какво се дължи тази чест, нито кой е знаменитият президент. Но винаги е приятно, когато пътуваш, да се запознаеш с най-известните личности на всяка страна…
Като прекъсна последните му думи, агентът на Казацкян им посочи пътя към малкия пристан.
— … там ще хвърлите котва в девет без четвърт и ще бъдете откарани в лагера с нашите коли. Молим за пълна точност, нашият президент е много строг в това отношение.
Тозчас, без да се размени между двата плавателни съда ни дума повече, моторницата се обърна и потегли с пълна скорост, оставяйки пътниците на «Дедал» в море от съмнения.
— Това означава, че те знаят кои сме и какво правим тук — изпъшка Минос, леко разтревожен.
— Разбира се, нашето присъствие е било забелязано — потвърди Марлен Баумгартен. — Моторницата знаеше, че ще ни намери тук.
— Сигурно са засекли нашите сигнали с Корнелиус — пошушна Натаниел Марис, който в този миг напускаше скривалището си ведно с Фабрегас и Дип.
— Това е почти невъзможно — отсече Минос, докачен и угрижен. — Използуваме съвсем непривични честоти. За да ги прехванат, трябва да разполагат с невъведени още устройства, невъзможно е да ги имат на Тьокланд! Конструираните съоръжения са последната новост в свръхминиатюрната електроника, само няколко страни са способни да ги разработят, все още са официална тайна. Как Казацкян би могъл да има подобно нещо? Това е глупост!
— Да, но постоянният надзирател на правителството в Дондрапур, тази загадъчна личност, която никой не е виждал, може да разполага с някакво много мощно съоръжение — намеси се Фулхенсио Фабрегас.
— Въпреки всичко, уверявам те, без да съм го виждал — Тахтер искаше да премахне от своите уреди всяко засягащо ги подозрение, — то дори не може да помирише нашите вълни!
— Тогава как са научили, че се намираме тук? — попита Норберт Дип. — От острова не могат да ни видят, закрива ни хребетът му. Не са минавали ни хеликоптери, ни самолети, никакъв друг кораб не ни е пресичал пътя… Може би компанията има радарно устройство!
— Ако е само това, няма причина за тревога. — Вечният оптимист Натаниел все пак не забравяше, че той е виновникът за експедицията; ако нещата свършеха зле, нямаше да си го прости. — Единствено са открили нашето присъствие, но не могат да знаят на какво се дължи…