Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Те са съвсем прости. Като оставим настрана юридическата фразеология и след като приспаднем някои наследствени права в посмъртни дарения…

— Като например?… — прекъсна го Поаро.

Мистър Хемънд изглеждаше малко учуден.

— Хиляда лири за домоуправителката му, мис Ръсел; петдесет лири на готвачката, Ема Купър; петстотин лири на секретаря му, мистър Джофри Реймънд. Освен това за разни болници…

Поаро вдигна ръка.

— А, благотворителните дарения не ме интересуват.

— Съвсем правилно. Приходът от акции на стойност десет хиляди лири стерлинги ще се праща пожизнено на мисис Сесил Акройд. Мис Флора наследява — безусловно двадесет хиляди лири. Остатъкът — включително имуществото му и акциите от предприятието „Акройд и син“ — на заварения му син Ралф Пейтън.

— Изглежда, че мистър Акройд е притежавал голямо състояние?

— Много голямо състояние. Капитан Пейтън ще бъде извънредно богат младеж.

Настъпи мълчание. Поаро и адвокатът се спогледаха.

— Мистър Хемънд — чу се откъм огнището плачевният глас на мисис Акройд.

Адвокатът веднага се притече, Поаро ме улови за ръката и ме дръпна в нишата на прозореца.

— Гледайте перуниките — забеляза той доста високо. — Великолепно, нали? Неподправено и приятно въздействие.

В същото време усетих как ме стисна за лакътя и добави полугласно:

— Действително ли желаете да ми помогнете? Да участвувате в следствието?

— Да, наистина — отговорих разпалено. — Това е най-горещото ми желание. Да знаете колко скучно и банално протича животът ми! Нищо не обикновено не ми се случва.

— Добре, тогава ще бъдем колеги. Предполагам, че след една-две минути майор Блънт ще дойде при нас. Добрата маминка никак не му е приятна. Иска ми се да науча някои неща, ала не желая да давам вид, че ме интересуват. Разбирате ли? Затова вашата роля ще бъде да задавате въпроси.

— Какви въпроси искате да задавам? — попитах боязливо.

— Искам да вмъкнете името на мисис Ферърс.

— Е, и?

— Говорете за нея непринудено. Запитайте го бил ли е тук, когато е умрял съпругът й. Разбирате какво имам пред вид, нали? И докато отгова ря, наблюдавайте лицето му, без да давате вид, че го следите. C’est compris?12

Нямахме време да говорим повече, защото в този момент, както бе предрекъл Поаро, Блънт остави рязко другите, както имаше навик да постъпва, и се присъедини към нас.

Предложих да се разходим по терасата и той се съгласи. Поаро остана в стаята.

Спрях се да разгледам една късна роза.

— Как се променят нещата в течение на близо един ден — забелязах аз. — Спомням си, миналата сряда бях тук, разхождах се насам-натам по същата тази тераса. Акройд беше с мене… в прекрасно настроение. А сега — три дни по-късно — Акройд е мъртъв, клетият, мисис Ферърс мъртва. Вие я познавахте, нали? Но разбира се, че я познавахте.

Блънт кимна утвърдително с глава.

— Виждали ли сте я оттогава?

— Ходихме й на гости с Акройд. Мисля, че беше миналия вторник. Очарователна жена… само че имаше нещо особено у нея. Скрито надълбоко… не можеш да разбереш какво мисли.