Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Съюзникът му Джауали би искал да постъпи по същия начин с първенците на Мосул, които също са се възползвали от отсъствието му, за да се разбунтуват, но е принуден да се откаже, защото поражението му го е дискредитирало докрай. Съдбата, която го очаква, не е за завиждане — загубил е владението, армията, хазната, а султан Мохамед е обявил награда за главата му. Но Джауали не се признава за победен. Предрешен като търговец, той пристига в двореца в Исфахан и внезапно и смирено коленичи пред трона на султана, носейки в ръце саван. Развълнуван, Мохамед решава да му прости. Малко по-късно го назначава за управител на провинция в Персия.
Що се отнася до Танкред, победата през 1108 година го е издигнала на върха на славата му. Княжество Антиохия се е превърнало в регионална сила, от която се страхуват всички съседи, били те турци, араби, арменци или франджи. Цар Редуан е само един уплашен до смърт васал. Племенникът на Боемунд започва да се нарича „велик емир“!
Само няколко седмици след битката край Тел Башер, ознаменувала присъствието на франджите в Северна Сирия, идва ред на Дамаското царство да подпише примирие с Ерусалим: доходите от земеделските земи, разположени между двете столици, ще бъдат делени на три части — една трета за турците, една трета за франджите, една трета за селяните, отбелязва Ибн ал-Каланиси. На тази основа бе съставен протокол. Няколко месеца по-късно сирийската столица признава чрез нов договор загубата на още по-важна зона — богатата долина Бекаа, разположена на изток от Ливанската планина. Бекаа на свой ред е поделена с Ерусалимското кралство. Дамаскчани са на практика доведени до безпомощност. Реколтите им са в ръцете на франджите, а търговията им минава през пристанището на Акра, където вече се разпореждат генуезките търговци. В южните, както и в северните части на Сирия, франкското владичество е всекидневна реалност.
Но франджите не спират дотук. През 1108 година те са в навечерието на най-обширната териториална експанзия, предприета след падането на Ерусалим. Всички големи крайбрежни градове са заплашени, а местните управници нямат вече нито сила, нито воля да се отбраняват.
Първата набелязана жертва е Триполи. От 1103 година Сен-Жил се е настанил в околностите на града и е наредил да бъде издигната крепост, която градските жители наричат веднага с неговото име. Добре запазена, „Калаат Сен-Жил“ може още да се види през XX век в центъра на съвременния град Триполи. При пристигането на франджите градът стига до пристанищния квартал ал-Мина, разположен в края на полуостров, достъпът до който се контролира от прочутата крепост. Нито един керван не може да стигне до Триполи, нито да излезе оттам, без да бъде пресрещнат от хората на Сен-Жил.
Кадията Фахр ел-Мулк иска на всяка цена да разруши цитаделата, която заплашва да задуши столицата му. Всяка нощ войниците му правят безстрашни опити да убият някой от стражите и да разрушат строежа, но най-мащабната операция е предприета през септември 1104 година. Целият триполски гарнизон извършва масиран набег под предводителството на кадията, избива много франкски бойци и опожарява едно от крилата на крепостта. Самият Сен-Жил е изненадан върху един от горящите покриви. Тежко обгорен, той умира пет месеца по-късно в страшни мъки. По време на агонията си пожелава да са срещне с пратеници на Фахр ел-Мулк и им предлага следното споразумение: триполци ще спрат да атакуват цитаделата, в замяна на което франкският предводител ще се задължи да не пречи повече на движението на пътници и стоки. Кадията приема.
Странен компромис! Нима целта на всяка обсада не е да бъде възпрепятствано движението на хора и храни? А ето че човек добива впечатлението, че между обсадители и обсадени се установяват почти нормални отношения. Изведнъж пристанището на Триполи се оживява, керваните влизат и излизат като заплащат такса на франджите, триполските първенци пресичат вражите позиции, снабдени с разрешително! Всъщност, двете воюващи сили изчакват. Франджите се надяват, че ще пристигне християнска флота от Генуа или Константинопол, която да им позволи да атакуват обсадения град. Триполци, които се досещат за това, чакат също някоя мюсюлманска армия да им се притече на помощ. Най-ефикасната подкрепа би могла да дойде от Египет. Фатимидският халифат е велика морска сила и намесата му би била достатъчна да обезкуражи франджите. Но отношенията между господаря на Триполи и този на Кайро са отново катастрофални. Бащата на ал-Афдал е бил роб в семейството на кадията и изглежда отношенията му с господарите са били доста лоши. Везирът никога не е крил неприязънта си и желанието да унижи Фахр, който, от своя страна, би предпочел по-скоро да изостави града на Сен-Жил отколкото да остави съдбата си в ръцете на ал-Афдал. В Сирия също кадията няма съюзник, на когото да разчита. Налага се да потърси помощ другаде.