Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Когато до него достига вестта за победата при Харан, през юни 1104 година, той веднага изпраща послание на емир Сокман, в което го моли да довърши триумфа си като изгони франджите от Триполи. В подкрепа на молбата си той изпраща голямо количество злато и се задължава да покрие всички разходи по експедицията. Победителят от Харан се чувства изкушен. Той събира силна армия и се отправя към Сирия. Но само на четири дни път от Триполи е повален от пристъп на ангина. Войските му се разпръсват. Бойният дух на кадията и поданиците му рухва.
Въпреки това през 1105 година се появява светлинка на надежда. Султан Баркярук умира от туберкулоза и смъртта му слага край на безкрайната братоубийствена война, парализирала селджукската империя от началото на франкското нашествие. Отсега нататък Ирак, Сирия и Западна Персия следва да имат само един господар, султанът спасител на света и вярата, Мохамед Ибн Маликшах. Титлата на осемдесетгодишния селджукски монарх е приета буквално от триполци. Фахр ел-Мулк изпраща на султана послание след послание и получава обещание след обещание. Но никаква спасителна армия не се появява.
Междувременно блокадата на града се затяга. На мястото на Сен-Жил застава един от неговите братовчеди, „ал-Сердани“, граф дьо Сердан, който засилва натиска над обсадените. Храни пристигат все по-трудно по суша. Цените на хранителните стоки се покачват с главозамайваща бързина: ливра фурми се продава за един златен динар, монета която обикновено стига за прехраната на цяло семейство в продължение на седмици. Много от жителите на града се опитват да се изселят в Тир, Хомс или Дамаск. Гладът води до предателства. Един ден триполски първенци се срещат с ал-Сердани и за да получат благосклонността му, го известяват за начините, чрез които градът все още успява да получава провизии. Фахр ел-Мулк предлага на противника си баснословна сума, за да му върне предателите. Но графът отказва. На следващата сутрин откриват първенците с прерязани гърла в самия вражески лагер.
Въпреки подвига положението в Триполи продължава да се влошава. Помощ все така не идва и се носи упорита мълва за приближаването на франкска флота. В отчаянието си Фахр ел-Мулк решава да отиде лично в Багдад и защити каузата си пред султан Мохамед и халиф ал-Мустазхир-биллах. Един от братовчедите му е натоварен да управлява временно в негово отсъствие, а войските получават предварително възнаграждение за шест месеца. Ел-Мулк приготвя сериозен ескорт от петстотин конници и пешаци, както и много слуги, носещи най-различни дарове: гравирани саби, чистокръвни коне, везани церемониални роби, както и златни изделия, донесли славата на Триполи. В края на март 1108 година той напуска града начело на дългия си кортеж. Напусна Триполи по суша, уточнява недвусмислено Ибн ал-Каланиси, единственият летописец, свидетел на събитията, с което намеква, че кадията вероятно е получил разрешение от франджите да пресече укрепените им линии, за да отиде да призовава за свещена война срещу тях! Като се имат предвид странните отношения, които съществуват между обсадители и обсадени, това е напълно допустимо. Но по-правдоподобно изглежда кадията да е стигнал до Бейрут с кораб и след това да е поел по суша.
Фахр ел-Мулк спира първо в Дамаск. Господарят на Триполи е хранел неприкрита омраза към Дукак, но негодният селджукски владетел е мъртъв, вероятно отровен малко преди това, и градът вече се намира в ръцете на неговия настойник, атабек Тогтекин, бивш куц роб, чиито неясни взаимоотношения с франджите ще доминират сирийската политическа сцена в продължение на повече от двадесет години. Амбициозен, хитър, безскрупулен, този турски военачалник е подобно на Фахр ел-Мулк човек зрял и реалист. Сложил край на отмъстителното поведение от времето на Дукак, той топло посреща господаря на Триполи, организира голям пир в негова чест и дори го кани в личния си хамам. Кадията оценява жестовете на внимание, но предпочита да прекара нощта извън стените — доверието си има граници!
В Багдад посрещането е още по-пищно. Към кадията се отнасят като към могъщ монарх — толкова голям е престижът на Триполи в мюсюлманския свят. Султан Мохамед му изпраща собствената си ладия, за да прекоси Тигър. Служителите от протокола повеждат господаря на Триполи към този истински плаващ дворец — на единия му край е поставена бродирана възглавница, на която обикновено сяда султанът. Фахр ел-Мулк се настанява встрани, на мястото, отредено за гости, но служителите се втурват и го хващат за раменете — монархът лично е настоял гостът да заеме неговото място върху собствената му възглавница. Приет от дворец в дворец, кадията е разпитван от султана, халифа и техните съветници за обсадата на града. Целият Багдад хвали неговата смелост в джихада му срещу франджите.