Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Едва през последната нощ, когато се озова в ръцете на Джеръл, Нарин се запита дали не би могло да има нещо повече, дали животът не съдържа богатства, за които тя дори не подозираше.
Нарин изучаваше чертите на Джеръл, искаше да запомни всяка линия, всяка извивка. Пръстите й изгаряха от желание да очертае падината на бузите му, хълмчето на силната му челюст, чувствената издатина на долната му устна.
Тя се подчини на вътрешния си импулс, отпусна глава и нежно, предпазливо целуна с края на езика си устните му. Докосването й беше леко като въздишка, но достатъчно. Джеръл се размърда. Устните му се отвориха, приканвайки я към себе си, и топлият му дъх се смеси с нейния.
Нарин се отдръпна. Тя искаше да докосва, да бъде докосвана, да държи и да бъде държана, да дава любов и да получава. Но първо искаше да се взре в очите на Джеръл в момента на събуждането му, да проникне през тези странни сини прозорци до самата му душа и да види поне част от онази неувереност и удивление, които владееха самата нея.
Клепачите на Джеръл затрептяха и се отвориха. Очите му бяха сини като лятно утро, наситено ярки и блестящи. Когато се разбудиха напълно, погледът му се спря на нея и той се усмихна. Нарин гледаше очарована как зениците му се разширяват и поглъщат ириса, докато накрая остана само тясна синя окръжност.
— Ти не избяга през нощта — гласът му беше шепот.
Нарин поклати глава. Значи той също бе мислил, че това е сън.
— Не.
Усмивката му стана по-широка. Едното ъгълче се повдигна по-високо от другото и оформи малката трапчинка на бузата му. Той повдигна ръка и нежно погали с пръст страните й.
— Радвам се, че не го направи — каза той много, много меко и нежно.
Сърцето й подскочи. В очите му, в докосването му се съдържаше уверението, от което тя се нуждаеше. Наведе още веднъж глава, за да усети сладостта на целувката му.
Устните му бяха топли и приветливи. Езикът му срещна търсещия й натиск, срещна и спря, и потърси своето собствено сладко удоволствие. Нарин се освободи, за да покрие с целувки скулите, челюстта и шията му. Неговата груба, тъмна брада одраска устните и езика й. Топлината и ароматът на кожата му я възбудиха и я накараха да продължи по-нататък.
Нарин бавно отпусна тялото си до неговото. Джеръл се опита да я задържи, да я върне обратно в същото положение, но нежното докосване на езика й върху дланта му, лекото ухапване в основата на шията, плъзгането на голите й гърди по разгорещеното му тяло бяха достатъчни да го разубедят и той остана в тръпнещо подчинение. За миг Нарин прекъсна нетърпеливото движение, за да възликува от неговото все по-неравно дишане, от препускащия му пулс, който тя ясно усещаше в основата на шията му. И тогава гладът й, твърде силен, за да търпи по-нататъшно отлагане, я върна към изкусителната й задача.
Широката планина на раменете и гръдта му, равнината на стегнатия му мускулест корем чакаха да ги изучи, привличаха я към себе си. Нарин не пестеше целувките си за коравата извивка на гърдите му, за арката на ребрата му, за леката падина между мускулите на корема и хълбоците му. И с всяка целувка, с всяко горещо докосване на кожата му с език тя тържествуваше в завоеванието и триумфа си.
Но завоевателят беше в същата степен завоюван, тъй като в готовността на Джеръл да се подчини на господството й се съдържаше и победата, и падението й. Тя захапа малкото кораво връхче на зърното му и нейните зърна също се втвърдиха в отговор. Тя леко погали с ръка тънките къдрави косми между слабините му и не можа да се сдържи да не извика от жадното разтърсване, което я обхвана и заплашваше да я потопи в тръпнещ екстаз, преди да бъде готова.
Като всички завоеватели преди нея, Нарин дръзна докрай. Меко, изключително внимателно прокара върха на пръстите си около налятия му с кръв член. Джеръл се задъха. Главата му се люшна върху възглавницата и тялото му се изви в стремежа си към нея, към сливане.
Окуражена, Нарин леко го погали по цялата копринена дължина на тялото му. Тя едва го докосваше, но въпреки това неговата горещина, жадната потребност, която беше възбудила, бяха достатъчни, за да предизвикат въстание срещу чувственото й господство.
С рязък вик Джеръл я обърна по гръб и я прикова към леглото с масивното си тяло. И тогава Нарин узна какво означава да понесеш отмъщението на покорените. За всяка мъчителна целувка той удвояваше наказанието, утрояваше го. Ръцете, устата, езикът му десетократно върнаха за изящното мъчение, което му беше наложила, докато Нарин не започна да се извива под него, погълната от нуждата, от копнежа за освобождаване, което беше в негова власт да й дари.