Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Обитателите на останалите коли също не пожелаха да я приютят, макар че бяха по-учтиви. Освен това Нарин трябваше да признае, че действително никъде няма свободни места.
Малката кола за гости й се бе сторила претъпкана само от тях тримата. В същото време някои от семейните коли не бяха по-големи, а в тях бяха наблъскани по осем или десет човека. Децата спяха по няколко на една койка, а възрастните се разполагаха по пейките и седалките около тесните проходи. И почти всеки, независимо дете или възрастен, беше зает с някаква работа.
Нарин се отказа да търси място в колите, бъхтеше се из калта покрай бавно движещия се керван и се мъчеше да открие кола, около която да върви и да бъде на завет. Тънката й наметка се оказа почти безполезна под проливния дъжд и даже специалните й добре подплатени ботуши започнаха да пропускат вода.
Един от коларите, сгушен натясно под навеса на капрата, й разреши да се вози отгоре върху балите, привързани под непропускливото платно.
В първия момент предложението й се стори прекрасно. Сега, когато балите ставаха с всяка минута по-твърди и платното, натежало от дъжда, увисна почти до носа й, Нарин не беше толкова сигурна, че това е така.
Ставаше все по-студено и Нарин беше гладна. Винаги можеше да си донесе нещо от кухненската кола, но това означаваше отново да гази в калта под дъжда. Тази перспектива я обезкуражаваш още повече от седенето в неудобното убежище.
Колата внезапно се люшна. Нарин изхвърча срещу скупчените до нея бали, след това отхвръкна обратно с още по-голяма сила, когато колата се върна на равното. При силното разклащане от платното надолу към балите, на които се бе подпряла, шурна ледена струя вода и се изля във врата й.
Нарин извика, след това изруга. Придърпа наметката по-плътно около себе си, но от това мокрите й дрехи прилепнаха по-здраво към тялото. От устата й се изсипаха ругатни, които биха шокирали приятелите й, ако ги чуеха от нежните й женски устни. От платното върху крайчеца на носа й капна една капка, почти веднага друга цопна в лявото й око. Този път тя дори не можа да събере сили да изругае. Само въздъхна и се опита да се настани до балата като напразно търсеше по-меко място. Нощта щеше да продължи твърде дълго.
След като прибра масата обратно в шкафа на колата, на Джеръл му бяха необходими точно седем крачки, за да измине разстоянието от вратата до края на прохода. Знаеше го, тъй като го обходи напред и назад безброй пъти, за време, което му се стори цяла вечност.
Норваг се появи за вечеря с поднос храна за трима. Изчакаха, докато пикантните сосове започнаха да се втвърдяват в чиниите, но Нарин не се появи.
Отначало Норваг твърдеше, че не знае къде се намира вестоноската, но след известен натиск призна, че тя безуспешно се е опитвала да намери приют в женската кола за гости и в още някои от частните коли.
Когато накрая каза, че наистина не знае къде в крайна сметка е останала, Джеръл скочи на крака, готов да тръгне да я търси. Само забележката на стария му приятел, че Нарин сама може да се погрижи за себе си и едва ли ще бъде очарована, ако той смути спокойствието й, убеди Джеръл да не се втурне навън в дъжда.
Но сега Джеръл желаеше да бе последвал първоначалния си импулс. Свещите бавно потъваха в разтопени локви от восък. Норваг отдавна бе излязъл, защото твърдеше, че му е по-удобно в широката мъжка кола за гости, отколкото на сламеника на пода. Нарин също не се появи.
Навярно старият му приятел беше прав. Може би тя е намерила друго, по-удобно място. Ами ако не беше така?
Вярно беше, че тя бе неспокойна и неразумна, очевидно недоволна от обстановката в колата, която те бяха наели. Вярно беше, че му е по-лесно да се владее в нейно отсъствие. И вероятно беше вярно, че тя е доста по-щастлива вън от капана на колата, без него. Но от всичко това не му стана по-добре и не го накара да се чувства по-малко загрижен за нея или по-уверен какво да прави по-нататък.
Потопен в съмнения и неспокойствие, той продължаваше да крачи. Седем стъпки напред, обръщане, седем стъпки назад. От време на време Джеръл отваряше вратата и подаваше навън глава с надежда да забележи някакъв знак от малката вестоноска. Всичко, което получи, беше леденостудена струя дъжд по врата.
Глупак, изруга наум той. Нарин най-вероятно беше някъде на топло и сухо и без съмнение доволна, че не е принудена да дели още една нощ малката кола с него. Ако имаше капка разум, трябваше да си легне. При късмет утре небето можеше да се очисти и той щеше да излезе навън да походи и ще забрави всички тези тревоги.
Като взе това решение Джеръл изгаси всички свещи, освен онази, която гореше върху поставката над главата му. Изтегли ботушите, свали връхната си дреха и ризата. Преди да развърже кожените си панталони, Джеръл напъха златния ланец с пръстена на Сантар в джоба им. Щом колата беше изцяло на негово разположение, можеше да спи, в какъвто вид си иска.