Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— И в пълно противоречие с това — каза архиепископът — в някои отношения възгледите му са напълно съвременни. Дори прекалено, бих казал.
— Например?
— Отношението му към предпазването от забременяване. Той безсрамно го поддържа. Или вижднията му за хомосексуализма, развода и изневярата. Преди две седмици кръсти дете, чито родители не бяха женени. Свещеник от друга енория, който беше отказал да го направи, отишъл да му иска обяснение. Отец Феро му казал, че ще кръщава когото си иска.
Лулата на негова светлост беше угаснала. Той драсна клечка и погледна към Кварт над пламъка й.
— Общо взето, литургията в „Света Богородица със сълзите“ е като пътуване напред-назад с машината на времето.
— Представям си — каза Кварт, като подтисна усмивката си.
— Не, уверявам ви, не можете. Трябва да го видите. Той чете част от службата на латински, защото смята, че това внушавало повече уважение — Корво успя да запали отново лулата си и успокоен се облегна назад. — Отец Феро принадлежи към един почти изчезнал вид: старомодният провинциален свещеник без образование или квалификация, ръкоположен само за да не живее в бедност; който е станал още по-необщителен в онази забравена от Бога енория. Притежава и огромна гордост, която го прави твърде непокорен… В миналото веднага бихме го отлъчили или изпратили в Америка, за да видим дали Бог няма да го призове в лоното си благодарение на някоя треска в залива Дариен или да покръства местните жители, като ги налага по гърба с разпятие. Но в днешно време трябва да бъдем много внимателни. Всички тези журналисти и политически ходове усложняват нещата.
— Защо не е бил отстранен ех informata conscientia (поради получени сведения — (Б. р.))?
— Трябва да е извършил светско или духовно нарушение, което не е направил. Пък и това може само да засили решителността му. Аз по-скоро бих следвал обичайния ход с ab officio.
— С други думи, монсиньор, вие предпочитате Рим да се заеме с това.
— Вие го казвате, не аз.
— Ами отец Оскар?
Все още с лула в устата, архиепископът направи кисела гримаса. „Не бих искал да съм на мястото на този млад свещеник“, помисли Кварт.
— Той е нещо различно — каза Корво. — Добро образование, семинарията в Саламанка. Той просто плю на многообещаващото си бъдеще. Все пак, за него сме се погрижили. До средата на следващата седмица трябва да напусне енорията.
Прехвърляме го в провинциална епархия в Алмерия, пустинна област близо до Кабо де Гата, където може да се отдаде на молитви и да размисли върху опасността човек да бъде подведен от младежкия си ентусиазъм.
— Би ли могъл той да е Висперас?
— Да. Отговаря на профила, ако това имате предвид. Но да се рови в кофите за смет не е работа на архиепископа — Корво умишлено замълча. — Ще оставя това на ИВД и на вас.
— Какви са задълженията му? — попита Кварт, без да обръща внимание на подмятането.
— Обичайните за помощник-свещеник: помага по време на служба, отслужва литургии. В свободното си време помага на сестра Марсала в строителните работи.
Кварт се скова в стола си.
— Извинете, Ваша светлост, сестра Марсала ли казахте?
— Да. Грис Марсала. Монахиня е. Американка, която от години живее в Севиля. Експерт — така казват поне те — по реставрация на религиозни сгради. Не сте ли се запознали вече?
Разсеян от щракането на парченцата от мозайката, които се наместваха в ума му, Кварт не обърна внимание на думите на прелата. Значи това е, помисли си той. Фалшивата нотка.
— Видях я вчера, но не разбрах, че е монахиня.
— Сега знаете — тонът на Корво беше мрачен. — Тя, отец Оскар и Макарена Брунер са съюзниците на отец Феро. Тя е в Севиля като частно лице. Освободена е от ордена си, затова не е под моя юрисдикция. Не мога да й заповядам да напусне „Богородица със сълзите“. Както и да е, не мога да отида твърде далеч със свещениците и монахините.
Той изпусна дим като сепия, която се крие зад мастилен облак и отново погледна към писалката на Кварт.