Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Ударите на тамтамите зачестиха, мелодията стана бърза и Лиско запя:
Марийка вече стоеше върху рамото на Лиско.
— Ясно, че е от Африка! — извика лисичето и взе пъргавото животинче в ръцете си. — Домби!…
Пълничките бузки на Домби вече пламтяха. Той потриваше ръце. Очите му сякаш питаха: сериозно ли е всичко, да не лъжете, о, ако се шегувате!…
Защото Лиско… Де да го знаеш какво е намислил… Никой не може да разбере какво ще каже след една минута… Какво ли ще изтърси с тази усмивка и това тържествено на вид лице?
— Аз и Мокси ти подаряваме тази хубава маймунка — каза Лиско — за спомен!… Задължаваш се да я гледаш добре… Друго какво, Мокси?…
— Не знам — смотолеви неохотно магарето. — Ти знаеш.
— Да се сприятелите — пожела Лиско, — да се привържете един към друг и да ни веселите!
Домби пое маймунката и отговори:
— Благодаря за маймунката!… Това е най-хубавият подарък в живота ми…
По-нататък не можа да измисли нищо. Лиско и Мокси почакаха малко и като разбраха, че Домби ще се оплете и ще му друсне някаква дълга, несвързана благодарност, Лиско заключи:
— Церемонията по предаване на живата маймунка Марийка на нейния нов притежател Домби свърши… — После към Мокси: — Готово, нали?
— Е, да… — смотолеви Мокси.
— Ще видиш какво ще стане — рече той многозначително на магарето.
— Какво, какво?
— Нищо… Предадохме я.
Домби вече не слушаше нищо, беше невъзможно — Домби вече беше другаде.
— А на Мокси нищо — рече тъжно магарето. — На Мокси винаги нищо.
— Ааа, Мокси, не така! — усмихна се Лиско. — Моят стар приятел не ми харесва!…
— Добре — подви опашка магарето. — Обещавам да ти харесвам.
— Така те искам!… Домби, ще ни я даваш от време на време, нали?
— Когато щете и колкото щете! — отвърна с готовност Домби.
— Мокси!
— Какво?
— Чу ли обещанието?
— Чух. Не съм глух.
— А другото чуваш ли?
— Какво?
— Идва!
— Кой идва?
— Димби… Домби, изчезни за малко.
— Защо? — учуди се Домби.
— Изчезни за малко и после ела… Хайде, Мокси, да се поскрием и ние!…
Занесеният Домби изчезна с подаръка си в гората, а Лиско поведе Мокси зад най-големия дънер, който се намираше наблизо.
Изкъпан, ободрен, с мокра разрошена коса Димби крачеше по пътеката и си подсвиркваше. Често излизаше от пътя си и хлътваше в гъсталака, понеже рядко откъсваше поглед от часовника.
— Пет!…
Димби спря и се ослуша.
— Ало! — извика той. — Някой вика ли ме?
— Ей, колко е часът? — чу се тайнствен глас.
— Сега! — побърза Димби и метна поглед на циферблата. — Точно петдесет!
Лиско и Мокси излязоха от прикритието си.
— Благодаря — рече Лиско.
— Няма защо — отвърна Димби. — Мокси, сега пък ти да се интересуваш случайно колко е часът?
— Много!… Само за това мисля!
— Часът е петдесет и три!
— Гледай го бе! — ядоса се Мокси. — Чу ли го?
— Спокойно, Мокси, човекът си има часовник… Димби, ще кажеш ли нещо?
— А, не… Много съм зает. Времето не ми стига. Непрекъснато не ми стига… — Поглед към циферблата. — Ето и сега… Лелее, какво стана? Закъснях!
Той забърза, но Лиско му се извини и го запита дали е виждал Домби.
— Домби ли? Кой Домби?… А, да… Домби. Не съм го виждал… Хайде, довиждане!
— Димби, мога ли да ти кажа нещо?
— Може, но бързо.
— Ние с Мокси казахме преди тебе довиждане.
Лиско и Мокси се спогледаха, Мокси повдигна рамене, Лиско смигна и тръгнаха по пътеката. Димби остана да зяпа след тях, леко слисан, а може би замислен, но туй, което видя след малко, го порази.
Домби мина край него, без да го забележи, прегърнал някаква сладка маймунка. Без да знае, че го наблюдават, той седна на камъка и започна някаква забележителна игра с животинчето, което с писъци скачаше по раменете му, катереше се по главата му, слизаше в скута му и кой знае защо, броеше пръстите на ръцете му. Домби умело скриваше палците си, но маймунката ги търсеше и откриваше, мъчеше се да разтвори шепите му, да му покаже, че е открила палците. Домби знаеше кога да си покаже скрития палец, тогава се чуваше крясък, маймунчето показваше палеца на света и се радваше не по-малко от Колумб при откриването на Америка.