Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Ако смяташ, че можете да си го позволите — отвърна амбулантният търговец. — От време на време продавам бекон, но не съм вкусвал от месец и повече. Йоланда отряза няколко парчета бекон и ги сложи в тигана при пъстървата. След вечеря търговецът се обърна към Харкорт:
— Ти спомена, че искаш някакви сведения. Какво точно те интересува? Предполагам, че може би искаш да знаеш какво можете да очаквате напред.
— Правилно — каза Харкорт. — Ние пътуваме на запад. Научихме, че в тази посока се намира древна катедрала.
Амбулантният търговец гледаше замислено.
— Трябва да минете още доста път, за да стигнете до нея. Никога не съм бил там. Не съм я виждал, но съм чувал за нея. Единственото, което мога да ви кажа, е, че трябва да вървите на запад и да питате.
— Кого да питаме? — рече Нъли. — Сигурно не силите на Злото. Освен тях ще срещнем ли някой друг?
— Там има хора — отговори амбулантният търговец. — Ще ги намерите в скришни и уединени места. Силите на Злото знаят за тях, но не ги безпокоят. Вие какво знаете за силите на Злото?
— Преди седем години в замъка стоях дни наред срещу тях — гордо заяви Харкорт.
— А, да — отвърна амбулантният търговец. — Не ви е било леко. Обикновено силите на Злото не са винаги жестоки. Те си имат своите цикли. Има периоди, когато човек може да пътува през тази земя невредим, и други, когато дори аз не се осмелявам да изляза на открито. Когато периодът на лудост отмине, те пак са си неприятни, но не убиват безразборно. Струва ми се, че сега са в лош период. Някъде на север се е появила една римска кохорта и това съвсем ги е вбесило.
— Чул ли си нещо друго за римляните? — попита абатът. — Само това ли знаеш?
— Влезли в една-две схватки. Обикновена размяна на удари. Нищо сериозно.
— Възможно е и нищо сериозно да не се случи — каза Харкорт. — Кохортата е само на разузнаване. Римляните не търсят стълкновение.
— Може да е така. Надявам се да е така. По-голяма част от силите на Злото са се струпали покрай далечните граници, за да ги пазят от варварите — които, между впрочем, напоследък кротуват. Само набези на малки групи конници, но никакви големи нашествия. Но въпреки това силите на Злото са неспокойни.
— Има ли някои опасни места, които трябва да знаем? — попита Нъли. — Някои райони, които да заобиколим отдалеч? Всичко, което би могъл да ни съобщиш, ще ни бъде от голяма полза.
— На няколко левги на запад, отвъд една голяма река, има долина, населена с харпии. Те постоянно се местят, за да търсят плячка, но свърталището им е там. Така че трябва да сте нащрек. Харпиите са доста опасни същества.
— А дракони? — попита абатът.
— За драконите никой не може да каже — отговори амбулантният търговец. — Те могат да са навсякъде. Преди да излезете на открито, винаги оглеждайте внимателно небето. Придържайте се колкото се може по-близко до дърветата. Там не могат да ви хванат. Внимавайте и около мостовете. Тролите са пристрастени към тях. Но вие, разбира се, знаете това.
— Да, наистина знаем — отговори абатът.
— Ако ви се удаде случай, попитайте за един кладенец. Един древен кладенец, за който се говори, че някога е бил място за поклонение. Според легендата, ако човек се наведе над него и погледна във водата, може да види бъдещето си. Не казвам, че е вярно. Склонен съм да се съмнявам. Но историите, които се разказват за него, са много интересни.
— Ще питаме — лекомислено обеща Харкорт. Огънят догаряше. Нощната тъмнина се запромъква към тях. Върховете на дърветата под пещерата се полюшваха от лекия ветрец. Изтокът започваше да изсветлява — скоро щеше да изгрее луната.
Амбулантният търговец се надигна, влезе в пещерата, затършува в наредените върху каменната плоча кожени торби и се върна с нещо, което подаде на Йоланда. Светлината от огъня се отрази в лъскавата му повърхност. Беше красиво или най-малкото изглеждаше красиво и сияеше с цветовете на дъгата — нещо извито спираловидно и с блестящ рог в единия край. Йоланда го въртеше в ръце и се чудеше какво е.
— Какво е това? — попита тя. — Красиво е, разбира се, но какво е?
— Раковина — каза амбулантният търговец. — Донесена от далечен океан. Носи морето в себе си. Сложи я до ухото си и ще го чуеш.
Макар да не повярва, Йоланда постави набраздения рог до ухото си. Очите и се разшириха, устата и зейна. Тя дълго слуша, а другите я наблюдаваха. Накрая я свали от ухото си и я подаде на абата, който след като я обърна, за да я разгледа по-внимателно, също я долепи до ухото си и възкликна:
— Боже! Тя наистина носи със себе си морето, или това, което смятам за море, защото никога не съм го виждал. Като рев на големи води.