Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Вече можеш да спреш да ме дразниш — предложи Тереза. — Не ме интересуват политиката и последиците. Не би ме притеснило, ако убийството на Звяра коства на Питър Хегемонията. Не мога да седя и наблюдавам как Звярът разкъсва моя син.
— Но съществува един по-добър начин.
— Освен да бъде убит ли?
— Да бъде отстранен от мястото, където може да убие Питър. Това е нашата истинска цел, нали? Не да спасим света от Звяра, а да спасим Питър. Ако убием Ахил…
— Не си спомням да съм те канила в моя дяволски заговор.
— …тогава, да, Звярът ще е мъртъв, но Питър ще бъде завинаги опетнен както Макбет и никога няма да остане хегемон.
— Знам, знам.
— Онова, от което се нуждаем, е да опетним Звяра, а не Питър.
— Убиването е по-сигурно.
— Убиването прави от убития мъченик, легенда или жертва. Убиването ти дава Свети Томас Бекет. Кентърбърийските пилигрими.
— И така, какъв е твоят по-добър план?
— Ще накараме Звярът да се опита да убие нас.
Тереза го погледна смаяно.
— Ние няма да му позволим да успее — успокои я Джон Пол.
— А аз мислех, че Питър обича рисковете. Боже мили, Джони, ти току-що показа какво значи „повече от луд“. Как, по дяволите, ще нагласиш някой да се опита да те убие достатъчно публично, че убийството да бъде разкрито, а и в същото време да разчиташ, че няма да успее?
— В действителност няма да му позволим да изстреля куршум — обясни Джон Пол малко нетърпеливо. — Само ще съберем доказателства, че той е подготвил опита. Питър няма да има избор, освен да го отпрати. После ще се постараем хората да разберат защо. За мен може и да не се разтревожат, но теб хората наистина те харесват. Ще намразят Звяра, защото е заговорничел срещу тяхната Доче Тереза.
— Но никой не харесва теб. Ами ако се насочи първо към теб?
— Няма значение.
— А как ще разберем какво замисля?
— Въвел съм програми за четене на клавиатурата на всички компютри в системата и софтуеър, който да анализира действията му и да ми съобщава за всичко, което той върши. Няма начин да изготви план, без да изпрати имейл на някого за нещо.
— Аз мога да се сетя за сто начина, един от които е да го изготви в главата си, без да казва на никого.
— Но ще му се наложи да направи справка за нашето разписание, нали? Или ще стори нещо подозрително. Нещо, което да покажа на Питър и да го принудя да се избави от Ахил.
— Значи начинът да се отървем от Звяра е да нарисуваме големи мишени на собствените си чела?
— Не е ли великолепен план? — усмихна се Джон Пол. — Не мога да измисля по-добър, но далеч не е лош като твоя. Наистина ли си въобразяваше, че можеш да убиеш някого?
— Мама Мецана защитаваше мечето си.
— С мен ли си? Обещаваш ли да не сипваш фатално разхлабително в супата му?
— Ще обмисля твоя план, когато наистина дойдеш с такъв, който да изглежда успешен.
— Ще изхвърлим звяра оттук — закани се Джон Пол. — По един или друг начин.
Джон Пол знаеше, че това изобщо не е никакъв план, защото фактически Тереза не му бе обещала, че ще се откаже от своето намерение да стане убиец крадешком.
Бедата беше, че когато получи достъп до програмите, наблюдаващи използването на Ахиловия компютър, съобщението гласеше: „Компютърът не е използван.“
Абсурд! Джон Пол знаеше, че Звярът е използвал някакъв компютър, защото самият той бе получил няколко съобщения — невинни запитвания, носещи обаче екранното име, което Питър беше дал на Ахил.
Недоумяваше защо шпионските програми не хващат ахиловите пароли за достъп и не отчитат ударите по клавишите на клавиатурата, но не можеше да помоли никой за помощ. Мълвата щеше да се разпространи, а после Джон Пол не би изглеждал толкова невинен, ако заговорът срещу Ахил — какъвто и да беше той — излезеше наяве.
Дори когато виждаше Ахил със собствените си очи да приема и изпраща съобщение, получените сведения продължаваха да не показват никаква активност от страна на Ахил.
Джон Пол размишлява доста дълго върху това, опитваше да си представи как Ахил би могъл да заобиколи неговия софтуеър.
Докато накрая му светна да зададе на своя софтуеър друг въпрос.
„Дай ми списъка с всички записи от този компютър днес“ — въведе той от своя пулт.
След малко се появи съобщението: „Няма записи“.
Нямаше никакви записи от нито един от околните компютри. Никакви записи от който и да било от далечните компютри. Очевидно никакви записи в цялата компютърна система на Хегемонията. А тъй като хората приемаха записи през цялото време, включително и самият Джон Пол, този резултат беше невъзможен.